Acts 8

А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.

А Савл похваляв його вбивство. І утиск великий постав того дня проти єрусалимської Церкви, і всі, крім апостолів, розпорошилися по краях юдейських та самарійських.

А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.

І поховали Степана мужі побожні, і плакали ревно за ним.

А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.

А Савл нищив Церкву, вдирався в доми, витягав чоловіків і жінок та давав до в'язниці...

А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото.

Ходили тоді розпорошенці, та Боже Слово благовістили.

Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.

Ось Пилип прийшов до самарійського міста, і проповідував їм про Христа.

И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.

А люди вважали на те, що Пилип говорив, і згідно слухали й бачили чуда, які він чинив.

Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени.

Із багатьох бо, що мали їх, духи нечисті виходили з криком великим, і багато розслаблених та кривих уздоровилися.

И голяма радост настана в онзи град.

І радість велика в тім місті була!

А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо,

Був один чоловік, на ім'я йому Симон, що до того в цім місті займавсь ворожбитством та дурив самарійський народ, видаючи себе за якогось великого.

в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила.

Його слухали всі, від найменшого аж до найбільшого, кажучи: Він сила Божа, що зветься велика!

И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си.

Його ж слухалися, бо він їх довший час дивував ворожбитством.

Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.

Та коли йняли віри Пилипові, що благовістив про Боже Царство й Ім'я Ісуса Христа, чоловіки й жінки охристилися.

Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха.

Увірував навіть сам Симон, і, охристившись, тримався Пилипа; а бачивши чуда й знамена великі, він дуже дивувався.

А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан,

Як зачули ж апостоли, які в Єрусалимі були, що Боже Слово прийняла Самарія, то послали до них Петра та Івана.

които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух;

А вони, як прийшли, помолились за них, щоб Духа Святого вони прийняли,

защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос.

бо ще ні на одного з них Він не сходив, а були вони тільки охрищені в Ім'я Господа Ісуса.

Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

Тоді на них руки поклали, і прийняли вони Духа Святого!

А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари,

Як побачив же Симон, що через накладання апостольських рук Святий Дух подається, то приніс він їм гроші,

като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух!

і сказав: Дайте й мені таку владу, щоб той, на кого покладу свої руки, одержав би Духа Святого!

А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари.

Та промовив до нього Петро: Нехай згине з тобою те срібло твоє, бо ти думав набути дар Божий за гроші!

Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога.

У цім ділі нема тобі частки ні уділу, бо серце твоє перед Богом не слушне.

Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;

Тож покайся за це лихе діло своє, і проси Господа, може прощений буде тобі замір серця твого!

понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

Бо я бачу, що ти пробуваєш у жовчі гіркій та в путах неправди.

А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте.

А Симон озвався й сказав: Помоліться за мене до Господа, щоб мене не спіткало нічого з того, про що ви говорили...

И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.

А вони ж, засвідчивши, і Слово Господнє звістивши, повернулись до Єрусалиму, і звіщали Євангелію в багатьох самарійських оселях.

А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

А Ангол Господній промовив Пилипові, кажучи: Устань та на південь іди, на дорогу, що від Єрусалиму до Гази спускається, порожня вона.

И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони

І, вставши, пішов він. І ось муж етіопський, скопець, вельможа Кандаки, цариці етіопської, що був над усіма її скарбами, що до Єрусалиму прибув поклонитись,

и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.

вертався, і, сидючи на повозі своїм, читав пророка Ісаю.

А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

А Дух до Пилипа промовив: Підійди, та й пристань до цього повозу.

И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?

Пилип же підбіг і почув, що той читає пророка Ісаю, та й спитав: Чи розумієш, що ти читаєш?

А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.

А той відказав: Як же можу, як ніхто не напутить мене? І впросив він Пилипа піднятись та сісти з ним.

А мястото от Писанието, което четеше, беше това: ?Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.

А слово Писання, що його він читав, було це: Як вівцю на заріз Його ведено, і як ягня супроти стрижія безголосе, так Він не відкрив Своїх уст!

При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“

У приниженні суд Йому віднятий був, а про рід Його хто розповість? Бо життя Його із землі забирається...

И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?

Відізвався ж скопець до Пилипа й сказав: Благаю тебе, це про кого говорить пророк? Чи про себе, чи про іншого кого?

А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.

А Пилип відкрив уста свої, і, зачавши від цього Писання, благовістив про Ісуса йому.

И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?

І, як шляхом вони їхали, прибули до якоїсь води. І озвався скопець: Ось вода. Що мені заважає христитись?

(И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.)

А Пилип відказав: Якщо віруєш із повного серця свого, то можна. А той відповів і сказав: Я вірую, що Ісус Христос то Син Божий!

Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти.

І звелів, щоб повіз спинився. І обидва Пилип та скопець увійшли до води, і охристив він його.

А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост.

А коли вони вийшли з води, Дух Господній Пилипа забрав, і скопець уже більше не бачив його. І він їхав, радіючи, шляхом своїм.

А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.

А Пилип опинився в Азоті, і, переходячи, звіщав Євангелію всім містам, аж поки прийшов у Кесарію.