II Corinthians 2

Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб.

А я постановив у собі те, щоб до вас не прийти знов у смутку.

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

Бо коли я засмучую вас, то хто той, хто потішить мене, як не той, кого я засмутив?

И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас.

І це саме писав я до вас, щоб, прийшовши, я смутку не мав би від тих, що від них мені тішитися належало, про всіх вас бувши певний, що радість моя то радість усіх вас!

2:4

Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.

Бо з великого горя та з туги сердечної я написав вам з рясними слізьми не на те, щоб були ви засмучені, але щоб пізнали любов, що в мене її пребагато до вас!

2:5

Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.

А як хто засмутив, не мене засмутив, а почасти щоб не пригнітити і всіх вас.

2:6

За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;

Досить такому карання того, що від багатьох,

2:7

така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.

через те навпаки, краще простити й потішити, щоб смуток великий його не пожер.

2:8

Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.

Через те вас благаю: зміцніть до нього любов!

2:9

Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.

Бо на це я й писав, щоб пізнати ваш досвід, чи в усім ви слухняні.