II Corinthians 1

Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:

Павло, з волі Божої апостол Христа Ісуса, та брат Тимофій, до Божої Церкви в Коринті, з усіма святими в цілій Ахаї,

Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос.

благодать вам і мир від Бога Отця нашого й Господа Ісуса Христа!

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,

Благословенний Бог і Отець Господа нашого Ісуса Христа, Отець милосердя й Бог потіхи всілякої,

който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.

що в усякій скорботі Він нас потішає, щоб змогли потішати й ми тих, що в усякій скорботі знаходяться, тією потіхою, якою потішує Бог нас самих.

Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.

Бо поскільки намножуються в нас терпіння Христові, так через Христа й потішення наше намножується.

И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.

Бо як терпимо скорботи, то на вашу потіху й спасіння; коли потішаємось, то на вашу потіху в терпінні тих самих страждань, які терпимо й ми.

И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

А наша надія певна про вас, бо ми знаємо, що ви спільники як у терпіннях, так само і в потісі.

Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;

Бо не хочемо, браття, щоб не відали ви про нашу скорботу, що в Азії трапилась нам, бо над міру й над силу були ми обтяжені, так що ми не надіялися навіть жити.

но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,

Та самі ми в собі мали присуд на смерть, щоб нам не покладати надії на себе, а на Бога, що воскрешує мертвих,

който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,

що від смерти такої нас визволив і визволяє, і на Нього й покладаємося, що й ще визволить Він,

като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.

як поможете разом і ви молитвою за нас, щоб за дар ласки, що нам виявлений багатьма, багато-хто дяку складали за нас.

Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.

Бо це нам хвала, свідчення нашого сумління, що в святості й чистості Божій, не в тілесній мудрості, але в Божій благодаті жили ми на світі, особливо ж у вас.

Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;

Бо іншого вам ми не пишемо, тільки те, що читаєте та розумієте, а сподіваюсь, що ви й до кінця зрозумієте,

както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.

як частинно нас ви й зрозуміли, що ми вам похвала, як і ви нам, у день Господа нашого Ісуса.

С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,

І з певністю цією хотів я давніше прибути до вас, щоб мали ви благодать удруге,

като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

і через вас перейти в Македонію, а з Македонії знову прибути до вас, а ви щоб в Юдею мене відпровадили.

Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?

Маючи задум такий, чи я чинив легковажно? Чи те, що задумую, за тілом задумую, щоб було в мене і Так, так, і Ні, ні?

Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.

Але вірний Бог, що наше слово до вас не було Так і Ні.

Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;

Бо Син Божий Ісус Христос, що ми Його вам проповідували, я й Силуан, і Тимофій, не був Так і Ні, але в Нім було Так.

понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! -- затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас.

Скільки бо Божих обітниць, то в Ньому Так, і в Ньому Амінь, Богові на славу через нас.

А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос и който ни е помазал, е Бог,

А Той, Хто нас із вами в Христа утверджує, і Хто нас намастив, то Бог,

който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.

Який і назнаменував нас, і в наші серця дав завдаток Духа.

И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.

А я кличу Бога на свідка на душу мою, що я, щадячи вас, не прийшов у Коринт дотепер,

Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.

не тому, ніби ми беремо владу над вашою вірою, але вашої радости помічники ми, бо ви встояли вірою!