II Corinthians 3

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

Чи нам знов зачинати доручувати самих себе? Чи ми потребуємо, як дехто, листів доручальних до вас чи від вас?

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;

Ви наш лист, написаний у наших серцях, якого всі люди знають і читають!

и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

Виявляєте ви, що ви лист Христів, нами вислужений, що написаний не чорнилом, але Духом Бога Живого, не на таблицях камінних, але на тілесних таблицях серця.

И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;

Таку ж певність до Бога ми маємо через Христа,

не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

не тому, що ми здібні помислити щось із себе, як від себе, але наша здібність від Бога.

който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.

І Він нас зробив бути здатними служителями Нового Заповіту, не букви, а духа, бо буква вбиває, а дух оживляє.

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,

Коли ж служіння смерті, вирізане на каменях буквами, було таке славне, що Ізраїлеві сини не могли дивитись на обличчя Мойсея, через славу минущу обличчя його,

как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?

скільки ж більш буде в славі те служіння духа!

Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

Бо як служіння осуду слава, то служіння праведности тим більше багате на славу!

Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.

Не прославилося бо прославлене, у цій частині, ради слави, що вона переважує,

Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!

бо коли славне те, що минає, то багато більш у славі те, що триває!

И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение

Тож, мавши надію таку, ми вживаємо великої сміливости,

и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

а не як Мойсей, що покривало клав на обличчя своє, щоб Ізраїлеві сини не дивилися на кінець того, що минає.

Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.

Але засліпилися їхні думки, бо те саме покривало аж до сьогодні лишилось незняте в читанні Старого Заповіту, бо зникає воно Христом.

Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,

Але аж до сьогодні, як читають Мойсея, на їхньому серці лежить покривало,

но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.

коли ж вони навернуться до Господа, тоді покривало здіймається.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Господь же то Дух, а де Дух Господній, там воля.

А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.

Ми ж відкритим обличчям, як у дзеркало, дивимося всі на славу Господню, і зміняємося в той же образ від слави на славу, як від Духа Господнього.