I Corinthians 9

Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

Хіба ж я не вільний? Чи ж я не апостол? Хіба я не бачив Ісуса Христа, Господа нашого? Хіба ви, то не справа моя перед Господом?

Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа.

Коли я не апостол для інших, то для вас я апостол, ви бо печать мого апостольства в Господі.

Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази:

Оце оборона моя перед тими, хто судить мене.

Нямаме ли и ние право да ядем и да пием?

Чи ми права не маємо їсти та пити?

Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа?

Чи ми права не маємо водити з собою сестру, дружину, як і інші апостоли, і Господні брати, і Кифа?

Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?

Хіба я один і Варнава не маємо права, щоб не працювати?

Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

Хто коштом своїм коли служить у війську? Або хто виноградника садить, і не їсть з його плоду? Або хто отару пасе, і не їсть молока від отари?

По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?

Чи я тільки по-людському це говорю? Хіба ж і Закон не говорить цього?

Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

Бо в Законі Мойсеєвім писано: Не в'яжи рота волові, що молотить. Хіба за волів Бог турбується?

или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

Чи говорить Він зовсім для нас? Для нас, бо написано, що з надією мусить орати орач, а молотник молотити з надією мати частку в своїм сподіванні.

Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?

Коли ми сіяли вам духовне, чи ж велика то річ, як пожнемо ми ваше тілесне?

Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.

Як право на вас мають інші, то тим більше ми. Але ми не вжили цього права, та все терпимо, аби перешкоди якої Христовій Євангелії ми не вчинили.

Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?

Хіба ви не знаєте, що священнослужителі від святині годуються? Що ті, хто служить вівтареві, із вівтаря мають частку?

Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

Так і Господь наказав проповідникам Євангелії жити з Євангелії.

Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.

Але з того нічого не вжив я. А цього не писав я для того, щоб для мене так було. Бо мені краще вмерти, аніж щоб хто знівечив хвалу мою!

Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.

Бо коли я звіщаю Євангелію, то нема чим хвалитись мені, це бо повинність моя. І горе мені, коли я не звіщаю Євангелії!

Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

Тож коли це роблю добровільно, я маю нагороду; коли ж недобровільно, то виконую службу доручену.

Тогава каква е моята награда? Тази — като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използувам напълно своето право в благовестието.

Яка ж нагорода мені? Та, що, благовістячи, я безкорисливо проповідував Христову Євангелію, не використовуючи особистих прав щодо благовістя.

Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.

Від усіх бувши вільний, я зробився рабом для всіх, щоб найбільше придбати.

За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля онези, които са под закон;

Для юдеїв я був, як юдей, щоб юдеїв придбати; для підзаконних був, як підзаконний, хоч сам підзаконним не бувши, щоб придбати підзаконних.

на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон — въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос — за да спечеля онези, които нямат закон;

Для тих, хто без Закону, я був беззаконний, не бувши беззаконний Богові, а законний Христові, щоб придбати беззаконних.

за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

Для слабих, як слабий, щоб придбати слабих. Для всіх я був усе, щоб спасти бодай деяких.

И това правя заради благовестието — за да участвам и аз в него.

А це я роблю для Євангелії, щоб стати її спільником.

Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.

Хіба ви не знаєте, що ті, хто на перегонах біжить, усі біжать, але нагороду приймає один? Біжіть так, щоб одержали ви!

А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.

І кожен змагун від усього стримується; вони ж щоб тлінний прийняти вінок, але ми щоб нетлінний.

Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;

Тож біжу я не так, немов на непевне, борюся не так, немов би повітря б'ючи.

а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.

Але вмертвляю й неволю я тіло своє, щоб, звіщаючи іншим, не стати самому негідним.