Psalms 94

(По слав. 93) ГОСПОДИ, Боже на отмъщенията, Боже на отмъщенията, възсияй!

Θεε των εκδικησεων, Κυριε, Θεε των εκδικησεων, εμφανηθι.

Възвиши се, Съдия на земята, отдай заслуженото на горделивите!

Υψωθητι, Κριτα της γης αποδος ανταποδοσιν εις τους υπερηφανους.

Докога безбожните, ГОСПОДИ, докога безбожните ще тържествуват,

Εως ποτε οι ασεβεις, Κυριε, εως ποτε οι ασεβεις θελουσι θριαμβευει;

ще приказват, ще говорят надменно и всички, които вършат беззаконие, ще се хвалят?

Εως ποτε θελουσι προφερει και λαλει σκληρα; θελουσι καυχασθαι παντες οι εργαται της ανομιας;

Те смазват народа Ти, ГОСПОДИ, и потискат наследството Ти.

Τον λαον σου, Κυριε, καταθλιβουσι και την κληρονομιαν σου κακοποιουσι.

Убиват вдовицата и чужденеца и умъртвяват сираците.

Την χηραν και τον ξενον φονευουσι και θανατονουσι τους ορφανους.

И казват: ГОСПОД не вижда, Богът на Яков не забелязва.

Και λεγουσι, δεν θελει ιδει ο Κυριος ουδε θελει νοησει ο Θεος του Ιακωβ.

Разберете, вие, неразумни между народа! И вие, глупави, кога ще поумнеете?

Εννοησατε, οι αφρονες μεταξυ του λαου και οι μωροι, ποτε θελετε φρονιμευσει;

Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види?

Ο φυτευσας το ωτιον, δεν θελει ακουσει; ο πλασας τον οφθαλμον, δεν θελει ιδει;

Този, който наставлява народите, няма ли да порицае? Той е този, който учи човека на знание!

Ο σωφρονιζων τα εθνη, δεν θελει ελεγξει; ο διδασκων τον ανθρωπον γνωσιν;

ГОСПОД познава мислите на човека, че те са суета.

Ο Κυριος γνωριζει τους διαλογισμους των ανθρωπων, οτι ειναι ματαιοι.

Блажен онзи човек, когото Ти наставляваш, ГОСПОДИ, и го учиш от закона Си,

Μακαριος ο ανθρωπος, τον οποιον σωφρονιζεις, Κυριε, και δια του νομου σου διδασκεις αυτον

за да му даваш почивка от дните на злощастието, докато се изкопае ров за безбожния.

δια να αναπαυης αυτον απο των ημερων της συμφορας, εωσου σκαφθη λακκος εις τον ασεβη.

Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си и наследството Си няма да остави.

Διοτι δεν θελει απορριψει ο Κυριος τον λαον αυτου, και την κληρονομιαν αυτου δεν θελει εγκαταλειψει.

Защото съдът ще се върне при правдата и всички, които са с право сърце, ще го последват.

Επειδη η κρισις θελει επιστρεψει εις την δικαιοσυνην, και θελουσιν ακολουθησει αυτην παντες οι ευθεις την καρδιαν.

Кой ще стане за мен против злодеите? Кой ще застане за мен против онези, които вършат беззаконие?

Τις θελει σηκωθη υπερ εμου κατα των πονηρευομενων; τις θελει παρασταθη υπερ εμου κατα των εργατων της ανομιας;

Ако ГОСПОД не ми беше помогнал, душата ми без малко би се заселила в мълчанието.

Εαν ο Κυριος δεν με εβοηθει, παρ ολιγον ηθελε κατοικησει ψυχη μου εν τη σιωπη.

Когато казах: Кракът ми се подхлъзва! — Твоята милост, ГОСПОДИ, ме подпря.

Οτε ελεγον, ωλισθησεν ο πους μου, το ελεος σου, Κυριε, με εβοηθει.

Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения изпълваха с наслада душата ми.

Εν τω πληθει των αμηχανιων της καρδιας μου, αι παρηγοριαι σου ευφραναν την ψυχην μου.

Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона?

Μηπως εχει μετα σου συγκοινωνιαν ο θρονος της ανομιας, οστις μηχαναται αδικιαν αντι νομου;

Те се нахвърлят върху душата на праведния и осъждат невинна кръв.

Αυτοι εφορμωσι κατα της ψυχης του δικαιου και αιμα αθωον καταδικαζουσιν.

Но ГОСПОД е моята висока кула и моят Бог — канарата на прибежището ми.

Αλλ ο Κυριος ειναι εις εμε καταφυγιον και ο Θεος μου το φρουριον της ελπιδος μου.

Той върна беззаконието им обратно върху тях и в злината им ще ги погуби. ГОСПОД, нашият Бог, ще ги погуби.

Και θελει επιστρεψει επ αυτους την ανομιαν αυτων και εν τη πονηρια αυτων θελει αφανισει αυτους Κυριος ο Θεος ημων θελει αφανισει αυτους.