Psalms 65

(По слав. 64) За първия певец. Псалм на Давид. Песен. На Теб — мълчание и възхвала, Боже, в Сион, и на Теб ще се отдаде обещаното.

Εις τον πρωτον μουσικον. Ψαλμος ωδης του Δαβιδ. Σε προσμενει υμνος, Θεε, εν Σιων και εις σε θελει αποδοθη η ευχη.

Ти, който чуваш молитва, при Теб ще идва всяка плът.

Ω ακουων προσευχην, εις σε θελει ερχεσθαι πασα σαρξ.

Беззакония ми надвиха; престъпленията ни — Ти ще ги простиш.

Λογοι ανομιας υπερισχυσαν κατ εμου συ θελεις καθαρισει τας παραβασεις ημων.

Блажен онзи, когото избираш и му даваш да се приближи, за да живее в Твоите дворове. Ще се наситим с благостта на дома Ти, на светия Ти храм.

Μακαριος εκεινος, τον οποιον εξελεξας και προσελαβες, δια να κατοικη εν ταις αυλαις σου θελομεν χορτασθη απο των αγαθων του οικου σου, του αγιου ναου σου.

С разтърсващи неща Ти ще ни отговаряш в правда, Боже на спасението ни, Ти, упование на всички земни краища и на най-далечните морета,

Δια τρομερων πραγματων μετα δικαιοσυνης θελεις αποκρινεσθαι προς ημας, Θεε της σωτηριας ημων, η ελπις παντων των περατων της γης, και των μακραν εν θαλασση

който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество,

ο στερεονων δια της δυναμεως σου τα ορη, ο περιεζωσμενος ισχυν

който укротяваш бученето на моретата, бученето на вълните им и брожението на народите.

ο κατασιγαζων τον ηχον της θαλασσης, τον ηχον των κυματων αυτης και τον θορυβον των λαων.

И обитателите на краищата на земята се боят от Твоите знамения; Ти правиш да ликуват изходите на утрото и вечерта.

και αυτοι οι κατοικουντες τα περατα φοβουνται τα σημεια σου χαροποιεις τας αρχας της αυγης και της εσπερας.

Посещаваш земята и я напояваш, изобилно я обогатяваш. Божията река е пълна с вода. Осигуряваш житото им, като така приготвяш земята:

Επισκεπτεσαι την γην και ποτιζεις αυτην υπερπλουτιζεις αυτην ο ποταμος του Θεου ειναι πληρης υδατων ετοιμαζεις τον σιτον αυτων, επειδη ουτω διεταξας.

напояваш изобилно браздите й, изглаждаш буците й, размекваш я с дъждове, благославяш поникналото от нея.

Τα αυλακια αυτης ποτιζεις εξομαλιζεις τους βωλους αυτης απαλυνεις αυτην δια σταλακτης βροχης ευλογεις τα βλαστηματα αυτης.

Увенчаваш годината с благостта Си и от следите Ти капе тлъстина.

Στεφανονεις το ετος με τα αγαθα σου και τα ιχνη σου σταλαζουσι παχος.

Росят пасбищата на степта и хълмовете се опасват с ликуване.

Σταλαζουσιν αι βοσκαι της ερημου και οι λοφοι περιζωνονται χαραν.

Ливадите се обличат със стада и долините се покриват с жито; възклицават, да, и пеят!

Αι πεδιαδες ειναι ενδεδυμεναι ποιμνια και αι κοιλαδες εσκεπασμεναι υπο σιτου αλαλαζουσι και ετι υμνολογουσι.