Psalms 90

90:1

(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.

Ya Rab, barınak oldun bize Kuşaklar boyunca.

90:2

Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.

Dağlar var olmadan, Daha evreni ve dünyayı yaratmadan, Öncesizlikten sonsuzluğa dek Tanrı sensin.

90:3

Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!

İnsanı toprağa döndürürsün, “Ey insanoğulları, toprağa dönün!” diyerek.

90:4

Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.

[] Çünkü senin gözünde bin yıl Geçmiş bir gün, dün gibi, Bir gece nöbeti gibidir.

90:5

Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.

İnsanları bir düş gibi siler, süpürürsün, Sabah biten ot misali:

90:6

Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,

Sabah filizlenir, büyür, Akşam solar, kurur.

90:7

защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.

Eriyip bitiyoruz senin öfkenden, Kızgınlığından dehşete düşüyoruz.

90:8

Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.

Suçlarımızı önüne, Gizli günahlarımızı yüzünün ışığına çıkardın.

90:9

Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.

Gazabından kısalıyor günlerimiz, Bir soluk gibi tükeniyor yıllarımız.

90:10

Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.

Ömrümüz yetmiş yıl sürüyor, Bilemedin seksen, o da sağlıklıysak; En güzel yıllar da zahmetle, kederle geçiyor, Çabucak bitiyor, uçup gidiyoruz.

90:11

Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?

Kim bilir gazabının gücünü? Çünkü öfken sana duyulan korku kadar güçlüdür.

90:12

Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

Bu yüzden günlerimizi saymayı bize öğret ki, Bilgelik kazanalım.

90:13

Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!

Vazgeç, ya RAB! Öfken ne zamana dek sürecek? Acı kullarına!

90:14

Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.

Sabah bizi sevginle doyur, Ömrümüz boyunca sevinçle haykıralım.

90:15

Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.

Kaç gün bizi sıkıntıya soktunsa, Kaç yıl çile çektirdinse, O kadar sevindir bizi.

90:16

Нека се яви делото Ти на слугите Ти и величието Ти — на синовете им.

Yaptıkların kullarına, Görkemin onların çocuklarına görünsün.

90:17

И нека бъде върху нас благоволението на ГосподА, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!

Tanrımız Rab bizden hoşnut kalsın. Ellerimizin emeğini boşa çıkarma. Evet, ellerimizin emeğini boşa çıkarma.