Psalms 144

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

(Un psalm al lui David.) Binecuvîntat să fie Domnul, Stînca mea, care-mi deprinde mînile la luptă, degetele la bătălie,

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

Binefăcătorul meu şi Cetăţuia mea, Turnul meu de scăpare şi Izbăvitorul meu, Scutul meu de adăpost, care-mi supune pe poporul meu!

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

Doamne, ce este omul, ca să iei cunoştinţă de el, fiul omului ca să iei seama la el?

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

Omul este ca o suflare, zilele lui sînt ca umbra care trece.

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

Pleacă cerurile, Doamne, şi pogoară-Te! Atinge munţii, ca să fumege!

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

Fulgeră, şi risipeşte pe vrăjmaşii mei! Aruncă-Ţi săgeţile, şi pune -i pe fugă!

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

Întinde-Ţi mînile de sus, izbăveşte-mă şi scapă-mă din apele cele mari, din mîna fiilor celui străin,

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

a căror gură spune neadevăruri, şi a căror dreaptă este o dreaptă mincinoasă.

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

Dumnezeule, Îţi voi cînta o cîntare nouă, Te voi lăuda cu alăuta cu zece coarde.

на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

Tu, care dai împăraţilor biruinţa, care ai scăpat de sabie ucigaşă pe robul Tău David,

Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

izbăveşte-mă şi scapă-mă din mîna fiilor celui străin, a căror gură spune neadevăruri, şi a căror dreaptă este o dreaptă mincinoasă!...

Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

Fiii noştri sînt ca nişte odrasle, cari cresc în tinereţa lor; fetele noastre ca nişte stîlpi săpaţi frumos, cari fac podoaba caselor împărăteşti.

Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

Grînarele noastre sînt pline, şi gem de tot felul de merinde; turmele ni se înmulţesc cu miile, cu zecile de mii, în cîmpiile noastre:

Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

viţelele noastre sînt prăsitoare; nu -i nicio pagubă, nicio robie, nici un ţipăt în uliţele noastre!

Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!

Ferice de poporul care stă astfel! Ferice de poporul, al cărui Dumnezeu este Domnul!