Psalms 144

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

Av David. Lovet være Herren, min klippe, han som oplærer mine hender til strid, mine fingrer til krig,

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

min miskunn og min festning, min borg og min redningsmann, mitt skjold og den jeg tar min tilflukt til, den som tvinger mitt folk under mig.

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

Herre, hvad er et menneske, at du kjenner ham, et menneskebarn, at du akter på ham!

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

Et menneske er lik et åndepust, hans dager er som en skygge som farer forbi.

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

Herre, bøi din himmel og far ned, rør ved fjellene så de ryker!

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

La lynet lyne og spred dem, send dine piler og skrem dem!

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

Rekk ut dine hender fra det høie, fri mig og frels mig fra store vann, fra fremmedes hånd,

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

de hvis munn taler svik, og hvis høire hånd er en løgnens hånd.

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

Gud! En ny sang vil jeg synge dig, til tistrenget harpe vil jeg lovsynge dig,

на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

du som gir kongene frelse, som redder David, din tjener, fra det onde sverd.

Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Frels mig og fri mig fra fremmedes hånd, de hvis munn taler svik, og hvis høire hånd er en løgnens hånd,

Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

forat våre sønner må være som planter, høit vokset i sin ungdom, våre døtre som hjørnestolper, hugget som til et slott,

Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

forat våre forrådshus må være fulle og gi av alle slag, at vårt småfe må øke sig i tusentall, ja i titusentall på våre gater,

Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

at våre kuer må ha kalv, at det ingen skade må være og intet tap og intet klageskrik på våre gater.

Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!

Salig er det folk som det går således; salig er det folk hvis Gud Herren er.