Joel 2

Надуйте рог в Сион и дайте тревога на светия Ми хълм! Нека се разтреперят всички жители на земята, защото идва Денят на ГОСПОДА, защото е близо —

Støt i basun på Sion og blås alarm på mitt hellige berg, alle som bor i landet, beve! For Herrens dag kommer - den er nær,

ден на тъмнина и мрак, ден на облаци и гъста тъмнина. Като зората се разпростира по планините голям и силен народ. Като него не е имало от века и след него няма повече да има за годините на много поколения.

en dag med mørke og mulm, en dag med skyer og skodde, utbredt over fjellene som morgenrøde - et stort og sterkt folk, som det ikke har vært make til fra fordums tid og heller ikke siden kommer make til gjennem årene, fra slekt til slekt.

Огън пояжда пред него и пламък изгаря след него; пред него земята е като Едемската градина, а след него — гола пустиня; и никой няма да избегне от него.

Foran det fortærer ild, og efter det brenner lue; som Edens have er landet foran det, og efter det er det en øde ørken, og det er intet som slipper unda det.

Видът им е като вида на коне и тичат като конници.

Som hester er det å se til, og som ryttere løper de avsted.

Като тропот на колесници подскачат по върховете на хълмовете, като пращене на огнен пламък, който пояжда тръстика, като силен народ, строен за бой.

Det lyder som larm av vogner når de hopper over fjelltoppene, det lyder som når ildsluen fortærer halm, de er som et sterkt folk, rustet til krig.

Пред тях племената се гърчат, всичките лица побледняват.

Folkeslag skjelver for det; alle ansikter blir blussende røde.

Те тичат като силни мъже, като воини се изкачват по стената и всеки ходи в пътя си, без да сменят редовете си.

Som helter løper de avsted, som krigsmenn stiger de op på murene; de drar frem hver sin vei og bøier ikke av fra sine stier.

Не се блъскат един друг, вървят всеки по пътеката си и падат около оръжията, но не се нараняват.

De trenger ikke hverandre til side; de går frem hver på sin egen vei; mellem kastespyd styrter de frem og stanser ikke i sitt løp.

Тичат из града, бягат по стената, качват се по къщите, влизат през прозорците като крадци.

I byen vanker de om, på muren løper de, i husene stiger de op, gjennem vinduene går de inn som tyver.

Земята се тресе пред тях, небето трепери, слънцето и луната потъмняват и звездите задържат блясъка си.

Foran dem skjelver jorden og ryster himmelen; sol og måne sortner, og stjernene holder op å lyse.

И ГОСПОД надава гласа Си пред войската Си, защото станът Му е много голям, защото е силен Онзи, който изпълнява словото Си, защото Денят на ГОСПОДА е велик и много страшен, и кой може да му устои?

Og Herren lar sin røst høre foran sin fylking, for hans hær er såre stor, og sterk er den som fullbyrder hans ord; for stor er Herrens dag og såre forferdelig - hvem kan utholde den?

Но дори и сега, заявява ГОСПОД, обърнете се към Мен с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание!

Men endog nu, sier Herren, vend om til mig med hele eders hjerte og med faste og gråt og klage,

И разкъсайте сърцето си, а не дрехите си и се обърнете към ГОСПОДА, вашия Бог, защото е милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и се разкайва за злото.

og sønderriv eders hjerte og ikke eders klær, og vend om til Herren eders Gud! For han er nådig og barmhjertig, langmodig og rik på miskunnhet, og han angrer det onde.

Кой знае? Може да се върне и да се разкае, и да остави след Себе Си благословение, хлебен принос и възлияние за ГОСПОДА, вашия Бог!

Hvem vet? Han torde vende om og angre og la en velsignelse bli igjen efter sig, til matoffer og drikkoffer for Herren eders Gud.

Надуйте рог в Сион, осветете пост, свикайте тържествено събрание!

Støt i basun på Sion, tillys en hellig faste, utrop en festforsamling!

Съберете народа, осветете събрание, съберете старейшините, съберете децата и кърмачетата на гърди! Нека излезе младоженецът от спалнята си и невястата — от стаята си!

Samle folket, tillys en hellig sammenkomst, kall de gamle sammen, samle de små barn, endog dem som dier morsbryst! La brudgommen gå ut av sitt rum og bruden av sitt kammer!

Нека плачат свещениците, служителите на ГОСПОДА, между предверната зала и олтара и нека кажат: Пощади, ГОСПОДИ, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за поговорка на народите. Защо да кажат сред народите: Къде е техният Бог?

Mellem forhallen og alteret skal prestene, Herrens tjenere, stå gråtende og si: Spar, Herre, ditt folk, og overgi ikke din arv til vanære, så hedninger får råde over den! Hvorfor skal de si blandt folkene: Hvor er deres Gud?

И ГОСПОД заревнува за земята Си и се смили над народа Си.

Da blir Herren nidkjær for sitt land, og han sparer sitt folk.

И ГОСПОД отговори и каза на народа Си: Ето, Аз ви изпращам житото, младото вино и маслиненото масло, и ще се наситите от тях; и няма вече да ви направя за позор между народите.

Og Herren svarer og sier til sitt folk: Se, jeg sender eder korn og most og olje, så I blir mette; og jeg vil ikke mere overgi eder til vanære blandt hedningene.

И ще отдалеча от вас идващия от север и ще го прогоня в безводна и пуста земя; с лицето му към предното море и с края му към задното море. И вонята му ще се издигне и ще се издигне смрадта му, защото е извършил голямо зло.

Og fienden fra Norden vil jeg drive langt bort fra eder og jage ham avsted til et tørt og øde land, hans fortropp til havet i øst og hans baktropp til havet i vest; og det skal stige op en stank fra ham, en motbydelig lukt; for altfor store ting har han tatt sig fore.

Не бой се, земьо, весели се и се радвай, защото ГОСПОД извърши велики дела.

Frykt ikke, du land! Fryd dig og vær glad! For store ting har Herren gjort.

Не се плашете, полски животни, защото пасбищата на степта никнат, защото дървото ражда плода си, смокинята и лозата дават силата си.

Frykt ikke, I markens dyr! For ørkenens beitemarker grønnes, trærne bærer sin frukt, fikentreet og vintreet gir sin kraft.

И вие се веселете, синове на Сион, радвайте се в ГОСПОДА, своя Бог, защото ви дава ранния дъжд за правда и ви навалява дъжда — ранния и късния както преди.

Og I, Sions barn, fryd og gled eder i Herren eders Gud! For han gir eder læreren til rettferdighet; og så sender han regn ned til eder, høstregn og vårregn, først.

Харманите ще се напълнят със зърно и линовете ще преливат от вино и маслинено масло.

Treskeplassene blir fulle av korn, og persekarene flyter over av most og olje.

И ще ви отплатя за годините, които изпояде скакалецът, изедникът и унищожителят, и лапачът, голямата Ми войска, която изпратих сред вас.

Og jeg godtgjør eder de år da vrimleren åt op alt, og slikkeren og skaveren og gnageren, min store hær, som jeg sendte mot eder.

И ще ядете изобилно и ще се наситите, и ще хвалите Името на ГОСПОДА, своя Бог, който извърши с вас чудни неща. И народът Ми няма да се посрами до века.

Og I skal ete og bli mette og prise Herrens, eders Guds navn, han som har stelt så underfullt med eder, og mitt folk skal aldri i evighet bli til skamme.

И ще познаете, че Аз съм сред Израил и че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог, и няма друг. И народът Ми няма да се посрами до века.

Og I skal kjenne at jeg bor midt i Israel, og at jeg er Herren eders Gud, og ingen annen; og mitt folk skal aldri i evighet bli til skamme.

А след това ще излея Духа Си на всяка плът и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще сънуват сънища, юношите ви ще виждат видения.

Също и на слугите и на слугините ще излея Духа Си в онези дни.

И ще дам чудеса на небето и на земята — кръв и огън и стълбове дим.

Слънцето ще се обърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и страшен Ден на ГОСПОДА.

И всеки, който призове Името на ГОСПОДА, ще се спаси, защото на хълма Сион и в Ерусалим ще има избавление, както каза ГОСПОД, и сред останалите, които ГОСПОД ще призове.