II Corinthians 6

И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

Men som medarbeidere formaner vi eder også at I ikke forgjeves må ta imot Guds nåde.

Защото Той казва: ?В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!

Han sier jo: På den tid som behaget mig, bønnhørte jeg dig, og på frelsens dag kom jeg dig til hjelp. Se, nu er en velbehagelig tid, se, nu er frelsens dag!

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни,

Og vi gir ikke i noget stykke noget anstøt, forat ikke tjenesten skal bli lastet,

а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,

men viser oss i alt som Guds tjenere: ved stort tålmod i trengsler, i nød, i angst,

в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,

under slag, i fengsler, i oprør, i strengt arbeid, i nattevåk, i faste;

в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,

ved renhet, ved skjønnsomhet, ved langmodighet, ved godhet, ved den Hellige Ånd, ved uskrømtet kjærlighet,

в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,

ved sannhets ord, ved Guds kraft, ved rettferds våben på høire og venstre side;

сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;

i ære og vanære, med ondt rykte og godt rykte, som forførere og dog sanndrue,

като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;

som ukjente og dog velkjente; som de som dør, og se, vi lever, som de som refses og dog ikke ihjelslåes,

като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.

som bedrøvede, men alltid glade, som fattige, som dog gjør mange rike, som de som intet har og dog eier alt.

О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

Vår munn er oplatt mot eder, I korintiere, vårt hjerte har utvidet sig.

На вас не ви е тясно в нас, а ви е тясно в сърцата ви.

I har ikke trangt rum hos oss, men det er trangt i eders hjerte.

Също така за отплата – говоря като на деца – разширете и вие сърцата си.

Men like for like - jeg taler som til barn - utvid også I eders hjerter!

Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?

Dra ikke i fremmed åk med vantro! for hvad samlag har rettferd med urett, eller hvad samfund har lys med mørke?

И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?

Og hvad samklang er det mellem Kristus og Belial, eller hvad lodd og del har en troende med en vantro?

И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: ?Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат народ.“

Og hvad enighet er det mellem Guds tempel og avguder? Vi er jo den levende Guds tempel, som Gud har sagt: Jeg vil bo iblandt dem og ferdes iblandt dem, og jeg vil være deres Gud, og de skal være mitt folk.

Затова, ?излезте изсред тях и се отделете“, казва Господ, ?и не се допирайте до нечисто“, и: ?Аз ще ви приема,

Derfor, gå ut fra dem og skill eder fra dem, sier Herren, og rør ikke ved urent, så skal jeg ta imot eder,

и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.

og jeg vil være eder en far, og I skal være mig sønner og døtre, sier Herren, den Allmektige.