II Corinthians 3

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

Begynner vi atter å gi oss selv skussmål, eller mon vi, således som visse folk, trenger til skussmålsbrev til eder eller fra eder?

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;

I er vårt brev, innskrevet i våre hjerter, kjent og lest av alle mennesker,

и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

idet det blir vitterlig at I er Kristi brev, tilblitt ved vår tjeneste, innskrevet ikke med blekk, men med den levende Guds Ånd, ikke på stentavler, men på hjertets kjødtavler.

И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;

Men en sådan tillit har vi til Gud ved Kristus,

не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

ikke at vi av oss selv duer til å uttenke noget som av oss selv, men vår duelighet er av Gud,

който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.

som og gjorde oss duelige til å være tjenere for en ny pakt, ikke for bokstav, men for Ånd; for bokstaven slår ihjel, men Ånden gjør levende.

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,

Dersom da dødens tjeneste, som med bokstaver var innhugget i stener, fremtrådte i herlighet, så at Israels barn ikke tålte å se på Mose åsyn for hans åsyns herlighets skyld, som dog svant,

как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?

hvor skal da ikke Åndens tjeneste enn mere være i herlighet!

Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

For dersom fordømmelsens tjeneste er herlighet, da er rettferdighetens tjeneste ennu langt mere rik på herlighet;

Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.

for det herlige har i dette stykke ingen herlighet mot hin overvettes rike herlighet.

Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!

For når det som svinner, var i herlighet, da skal meget mere det som blir, være i herlighet.

И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение

Eftersom vi da har et sådant håp, går vi frem med stor frimodighet,

и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

og gjør ikke som Moses, som la et dekke over sitt åsyn, forat Israels barn ikke skulde skue enden av det som svant.

Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.

Men deres sinn er blitt forherdet; for like til denne dag blir det samme dekke liggende når de leser den gamle pakt, uten at det blir åpenbaret at den opheves i Kristus.

Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,

Men til denne dag ligger et dekke over deres hjerte når Moses leses;

но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.

men når det omvender sig til Herren, blir dekket tatt bort.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Men Herren er Ånden, og hvor Herrens Ånd er, der er frihet.

А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.

Men vi som med utildekket åsyn skuer Herrens herlighet som i et speil; vi blir alle forvandlet til det samme billede fra herlighet til herlighet, som av Herrens Ånd.