Song of Solomon 3

Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих.

By night on my bed I sought him whom my soul loveth: I sought him, but I found him not.

Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми. Потърсих го и не го намерих.

I will rise now, and go about the city in the streets, and in the broad ways I will seek him whom my soul loveth: I sought him, but I found him not.

Намериха ме стражарите, които обхождат града; попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

The watchmen that go about the city found me: to whom I said, Saw ye him whom my soul loveth?

Едва ги бях отминала, когато намерих онзи, когото обича душата ми. Хванах го и не го пуснах, докато не го доведох в къщата на майка си и в стаята на онази, която ме е родила.

It was but a little that I passed from them, but I found him whom my soul loveth: I held him, and would not let him go, until I had brought him into my mother's house, and into the chamber of her that conceived me.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

I charge you, O ye daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye stir not up, nor awake my love, till he please.

Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим, окадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове на търговеца?

Who is this that cometh out of the wilderness like pillars of smoke, perfumed with myrrh and frankincense, with all powders of the merchant?

Ето, ложето на Соломон, с шестдесет силни мъже около него от силните мъже на Израил.

Behold his bed, which is Solomon's; threescore valiant men are about it, of the valiant of Israel.

Всички те държат меч и са опитни в бой. Всеки държи меча си на бедрото си срещу ужаси в нощта.

They all hold swords, being expert in war: every man hath his sword upon his thigh because of fear in the night.

Цар Соломон си направи носилка от ливанското дърво;

King Solomon made himself a chariot of the wood of Lebanon.

стълбовете й направи от сребро, подложката й — от злато, постелката й — от пурпур; вътрешността й е украсена с любов от ерусалимските дъщери.

He made the pillars thereof of silver, the bottom thereof of gold, the covering of it of purple, the midst thereof being paved with love, for the daughters of Jerusalem.

Излезте, сионски дъщери, и вижте цар Соломон с венеца, с който майка му го увенча в деня на неговата сватба, в деня на радостта на сърцето му!

Go forth, O ye daughters of Zion, and behold king Solomon with the crown wherewith his mother crowned him in the day of his espousals, and in the day of the gladness of his heart.