Psalms 10

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Why standest thou afar off, O LORD? why hidest thou thyself in times of trouble?

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

The wicked in his pride doth persecute the poor: let them be taken in the devices that they have imagined.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

For the wicked boasteth of his heart's desire, and blesseth the covetous, whom the LORD abhorreth.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

The wicked, through the pride of his countenance, will not seek after God: God is not in all his thoughts.

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

His ways are always grievous; thy judgments are far above out of his sight: as for all his enemies, he puffeth at them.

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

He hath said in his heart, I shall not be moved: for I shall never be in adversity.

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

His mouth is full of cursing and deceit and fraud: under his tongue is mischief and vanity.

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

He sitteth in the lurking places of the villages: in the secret places doth he murder the innocent: his eyes are privily set against the poor.

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

He lieth in wait secretly as a lion in his den: he lieth in wait to catch the poor: he doth catch the poor, when he draweth him into his net.

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

He croucheth, and humbleth himself, that the poor may fall by his strong ones.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

He hath said in his heart, God hath forgotten: he hideth his face; he will never see it.

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Arise, O LORD; O God, lift up thine hand: forget not the humble.

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Wherefore doth the wicked contemn God? he hath said in his heart, Thou wilt not require it.

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Thou hast seen it; for thou beholdest mischief and spite, to requite it with thy hand: the poor committeth himself unto thee; thou art the helper of the fatherless.

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

Break thou the arm of the wicked and the evil man: seek out his wickedness till thou find none.

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

The LORD is King for ever and ever: the heathen are perished out of his land.

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

LORD, thou hast heard the desire of the humble: thou wilt prepare their heart, thou wilt cause thine ear to hear:

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

To judge the fatherless and the oppressed, that the man of the earth may no more oppress.