II Corinthians 3

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

Do we begin again to commend ourselves? or need we, as some others, epistles of commendation to you, or letters of commendation from you?

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;

Ye are our epistle written in our hearts, known and read of all men:

и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

Forasmuch as ye are manifestly declared to be the epistle of Christ ministered by us, written not with ink, but with the Spirit of the living God; not in tables of stone, but in fleshy tables of the heart.

И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;

And such trust have we through Christ to God-ward:

не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

Not that we are sufficient of ourselves to think any thing as of ourselves; but our sufficiency is of God;

който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.

Who also hath made us able ministers of the new testament; not of the letter, but of the spirit: for the letter killeth, but the spirit giveth life.

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,

But if the ministration of death, written and engraven in stones, was glorious, so that the children of Israel could not stedfastly behold the face of Moses for the glory of his countenance; which glory was to be done away:

как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?

How shall not the ministration of the spirit be rather glorious?

Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

For if the ministration of condemnation be glory, much more doth the ministration of righteousness exceed in glory.

Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.

For even that which was made glorious had no glory in this respect, by reason of the glory that excelleth.

Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!

For if that which is done away was glorious, much more that which remaineth is glorious.

И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение

Seeing then that we have such hope, we use great plainness of speech:

и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

And not as Moses, which put a vail over his face, that the children of Israel could not stedfastly look to the end of that which is abolished:

Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.

But their minds were blinded: for until this day remaineth the same vail untaken away in the reading of the old testament; which vail is done away in Christ.

Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,

But even unto this day, when Moses is read, the vail is upon their heart.

но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.

Nevertheless when it shall turn to the Lord, the vail shall be taken away.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Now the Lord is that Spirit: and where the Spirit of the Lord is, there is liberty.

А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.

But we all, with open face beholding as in a glass the glory of the Lord, are changed into the same image from glory to glory, even as by the Spirit of the Lord.