Psalms 132

(По слав. 131) Песен на изкачванията. Спомни си, ГОСПОДИ, на Давид всичките му усилия:

Veisu korkeimmassa Kuorissa. Muista, Herra, Davidia, ja kaikkia hänen vaivojansa,

как се закле на ГОСПОДА и обеща на Силния Яковов:

Joka Herralle vannoi, ja lupasi lupauksen Jakobin väkevälle:

Наистина няма да вляза в шатрата на дома си, няма да се кача на постелката на леглото си,

En mene huoneeni majaan, enkä vuoteeseeni pane maata;

няма да дам сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

En anna silmäini unta saada, enkä silmälautaini torkkua,

докато не намеря място за ГОСПОДА, обиталища за Силния Яковов!

Siihenasti kuin minä löydän sian Herralle, Jakobin väkevän asumiseksi.

Ето, ние чухме за него в Ефрата, намерихме го в полетата на Яар.

Katso, me kuulimme hänestä Ephratassa: me olemme sen löytäneet metsän kedoilla.

Нека влезем в Неговите обиталища, нека се поклоним при подножието на краката Му!

Me tahdomme hänen asuinsioihinsa mennä, ja kumartaa hänen jalkainsa astinlaudan edessä.

Стани, ГОСПОДИ, и влез в покоя Си — Ти и ковчегът на Твоята сила!

Nouse, Herra, sinun lepoos, sinä ja sinun väkevyytes arkki.

Нека свещениците Ти бъдат облечени с правда и светиите Ти нека ликуват!

Anna pappis pukea heitänsä vanhurskaudella ja sinun pyhäs riemuitkaan.

Заради слугата Си Давид не отхвърляй лицето на помазаника Си!

Älä käännä pois voideltus kasvoja, sinun palvelias Davidin tähden.

ГОСПОД се закле на Давид в истина и няма да се отвърне от нея: Ще поставя на престола ти от плода на тялото ти.

Herra on vannonut Davidille totisen valan, ja ei hän siitä vilpistele: sinun ruumiis hedelmästä minä istutan istuimelles.

Ако синовете ти пазят завета Ми и свидетелствата Ми, които ще ги науча, и техните синове ще седят на престола ти навеки.

Jos sinun lapses minun liittoni pitävät, ja minun todistukseni, jotka minä heille opetan, niin heidän lapsensa myös pitää sinun istuimellas istuman ijankaikkisesti.

Защото ГОСПОД избра Сион, пожела го за Свое обиталище:

Sillä Herra on Zionin valinnut, ja tahtoo sitä asuinsiaksensa.

Това е Моят покой навеки, тук ще обитавам, защото го пожелах.

Tämä on minun leponi ijankaikkisesti: tässä minä tahdon asua; sillä se minulle kelpaa.

Ще благословя изобилно храната му, ще наситя бедните му с хляб.

Minä hyvästi siunaan hänen elatuksensa, ja hänen köyhillensä kyllä annan leipää.

Ще облека и свещениците му в спасение и светиите му ще ликуват.

Hänen pappinsa minä puetan autuudella; ja hänen pyhänsä pitää ilolla riemuitseman.

Там ще направя да изникне рог на Давид; приготвил съм светилник за помазаника Си.

Siellä minä annan puhjeta Davidin sarven: minä valmistan kynttilän voidellulleni.

Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.

Hänen vihollisensa minä häpiällä puetan; mutta hänen päällänsä pitää hänen kruununsa kukoistaman.