Psalms 133

(По слав. 132) Песен на изкачванията. На Давид. Ето, колко е добро и колко е приятно да живеят братя в единомислие!

Davidin veisu korkeimmassa Kuorissa. Katsos kuinka hyvä ja kuinka suloinen se on, että veljekset sovinnossa keskenänsä asuvat.

То е като скъпоценното масло на главата, слизащо по брадата, брадата на Аарон, слизащо по края на одеждите му.

Niinkuin kallis voide, joka Aaronin päästä vuotaa koko hänen partaansa, joka vuotaa hänen vaatettensa liepeesen;

То е като ермонската роса, слизаща по сионските планини; защото там ГОСПОД е заповядал благословението — живот вечен.

Niinkuin Hermonin kaste, joka tulee alas Zionin vuorelle; sillä siellä lupaa Herra siunauksen ja elämän alati ja ijankaikkisesti.