Psalms 144

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

(Af David.) Lovet være HERREN, min Klippe, som oplærer mine hænder til Strid mine Fingre til Krig,

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

min Miskundhed og min Fæstning, min Klippeborg, min Frelser, mit Skjold og den, jeg lider på, som underlægger mig Folkeslag!

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

HERRE, hvad er et Menneske, at du kendes ved det, et Menneskebarn, at du agter på ham?

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

Mennesket er som et Åndepust, dets Dage som svindende Skygge.

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

HERRE, sænk din Himmel, stig ned og rør ved Bjergene, så at de ryger;

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

slyng Lynene ud og adsplit Fjenderne, send dine Pile og indjag dem Rædsel;

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

udræk din Hånd fra det høje, fri og frels mig fra store Vande,

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

fra fremmedes Hånd, de, hvis Mund taler Løgn, hvis højre er Løgnehånd.

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

Gud, jeg vil synge dig en ny Sang, lege for dig på tistrenget Harpe,

на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

du, som giver Konger Sejr og udfrier David, din Tjener.

Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Fri mig fra det onde Sværd, frels mig fra fremmedes Hånd, de, hvis Mund taler Løgn, hvis højre er Løgnehånd.

Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

I Ungdommen er vore Sønner som højvoksne Planter, vore Døtre er som Søjler, udhugget i Tempelstil;

Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

vore Forrådskamre er fulde, de yder Forråd på, Forråd, vore Hjorde føder Tusinder, Titusinder på vore Marker,

Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

fede er vore Okser; intet Murbrud, ingen Udvandring, ingen Skrigen på Torvene.

Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!

Saligt det Folk, der er således stedt, saligt det Folk, hvis Gud er HERREN!