Job 11

فَأَجَابَ صُوفَرُ النَّعْمَاتِيُّ وَقَالَ:

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

«أَكَثْرَةُ الْكَلاَمِ لاَ يُجَاوَبُ، أَمْ رَجُلٌ مِهْذَارٌ يَتَبَرَّرُ؟

Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

أَصَلَفُكَ يُفْحِمُ النَّاسَ، أَمْ تَلْغُو وَلَيْسَ مَنْ يُخْزِيكَ؟

Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

إِذْ تَقُولُ: تَعْلِيمِي زكِيٌّ، وَأَنَا بَارٌّ فِي عَيْنَيْكَ.

Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

وَلكِنْ يَا لَيْتَ اللهَ يَتَكَلَّمُ وَيَفْتَحُ شَفَتَيْهِ مَعَكَ،

Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

وَيُعْلِنُ لَكَ خَفِيَّاتِ الْحِكْمَةِ! إِنَّهَا مُضَاعَفَةُ الْفَهْمِ، فَتَعْلَمَ أَنَّ اللهَ يُغْرِمُكَ بِأَقَلَّ مِنْ إِثْمِكَ.

да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

«أَإِلَى عُمْقِ اللهِ تَتَّصِلُ، أَمْ إِلَى نِهَايَةِ الْقَدِيرِ تَنْتَهِي؟

Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

هُوَ أَعْلَى مِنَ السَّمَاوَاتِ، فَمَاذَا عَسَاكَ أَنْ تَفْعَلَ؟ أَعْمَقُ مِنَ الْهَاوِيَةِ، فَمَاذَا تَدْرِي؟

Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш?

أَطْوَلُ مِنَ الأَرْضِ طُولُهُ، وَأَعْرَضُ مِنَ الْبَحْرِ.

Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

إِنْ بَطَشَ أَوْ أَغْلَقَ أَوْ جَمَّعَ، فَمَنْ يَرُدُّهُ؟

Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

لأَنَّهُ هُوَ يَعْلَمُ أُنَاسَ السُّوءِ، وَيُبْصِرُ الإِثْمَ، فَهَلْ لاَ يَنْتَبِهُ؟

Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

أَمَّا الرَّجُلُ فَفَارِغٌ عَدِيمُ الْفَهْمِ، وَكَجَحْشِ الْفَرَا يُولَدُ الإِنْسَانُ.

Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

«إِنْ أَعْدَدْتَ أَنْتَ قَلْبَكَ، وَبَسَطْتَ إِلَيْهِ يَدَيْكَ.

Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

إِنْ أَبْعَدْتَ الإِثْمَ الَّذِي فِي يَدِكَ، وَلاَ يَسْكُنُ الظُّلْمُ فِي خَيْمَتِكَ،

ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

حِينَئِذٍ تَرْفَعُ وَجْهَكَ بِلاَ عَيْبٍ، وَتَكُونُ ثَابِتًا وَلاَ تَخَافُ.

Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

لأَنَّكَ تَنْسَى الْمَشَقَّةَ. كَمِيَاهٍ عَبَرَتْ تَذْكُرُهَا.

защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

وَفَوْقَ الظَّهِيرَةِ يَقُومُ حَظُّكَ. الظَّلاَمُ يَتَحَوَّلُ صَبَاحًا.

И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

وَتَطْمَئِنُّ لأَنَّهُ يُوجَدُ رَجَاءٌ. تَتَجَسَّسُ حَوْلَكَ وَتَضْطَجِعُ آمِنًا.

И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

وَتَرْبِضُ وَلَيْسَ مَنْ يُزْعِجُ، وَيَتَضَرَّعُ إِلَى وَجْهِكَ كَثِيرُونَ.

И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

أَمَّا عُيُونُ الأَشْرَارِ فَتَتْلَفُ، وَمَنَاصُهُمْ يَبِيدُ، وَرَجَاؤُهُمْ تَسْلِيمُ النَّفْسِ».

А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.