Psalms 17

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.