Psalms 144

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!