Hebrews 6

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

И това ще направим, ако Бог позволи.

Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.