Hebrews 7

Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови;

на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир;

без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячката.

И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам;

той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.

А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от Този, за когото се свидетелства, че живее.

И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам,

защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна.

И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин?

Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона.

Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара.

Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници.

Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник,

който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот;

защото се свидетелства: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност –

понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

И както това не е станало без заклеване –

защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: ?Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ –

така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет.

При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си,

а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг.

Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.

Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.

Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.