Romans 6

Що ж скажемо? Позостанемся в гріху, щоб благодать примножилась? Зовсім ні!

Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта?

Ми, що вмерли для гріха, як ще будемо жити в нім?

Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем вече в него?

Чи ви не знаєте, що ми всі, хто христився у Христа Ісуса, у смерть Його христилися?

Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?

Отож, ми поховані з Ним хрищенням у смерть, щоб, як воскрес Христос із мертвих славою Отця, так щоб і ми стали ходити в обновленні життя.

И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Бо коли ми з'єдналися подобою смерти Його, то з'єднаємось і подобою воскресення,

Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);

знаючи те, що наш давній чоловік розп'ятий із Ним, щоб знищилось тіло гріховне, щоб не бути нам більше рабами гріха,

като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

бо хто вмер, той звільнивсь від гріха!

Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.

А коли ми померли з Христом, то віруємо, що й жити з Ним будемо,

Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;

знаючи, що Христос, воскреснувши з мертвих, уже більш не вмирає, смерть над Ним не панує вже більше!

като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.

Бо що вмер Він, то один раз умер для гріха, а що живе, то для Бога живе.

Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.

Так само ж і ви вважайте себе за мертвих для гріха й за живих для Бога в Христі Ісусі, Господі нашім.

Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.

Тож нехай не панує гріх у смертельному вашому тілі, щоб вам слухатись його пожадливостей,

И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.

і не віддавайте членів своїх гріхові за знаряддя неправедности, але віддавайте себе Богові, як ожилих із мертвих, а члени ваші Богові за знаряддя праведности.

И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.

Бо хай гріх не панує над вами, ви бо не під Законом, а під благодаттю.

Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Що ж? Чи будемо грішити, бо ми не під Законом, а під благодаттю? Зовсім ні!

Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Хіба ви не знаєте, що кому віддаєте себе за рабів на послух, то ви й раби того, кого слухаєтесь, або гріха на смерть, або послуху на праведність?

Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Тож дяка Богові, що ви, бувши рабами гріха, від серця послухались того роду науки, якому ви себе віддали.

Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени,

А звільнившися від гріха, стали рабами праведности.

и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.

Говорю я по-людському, через неміч вашого тіла. Бо як ви віддавали були члени ваші за рабів нечистості й беззаконню на беззаконня, так тепер віддайте члени ваші за рабів праведности на освячення.

По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.

Бо коли були ви рабами гріха, то були вільні від праведности.

Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.

Який же плід ви мали тоді? Такі речі, що ними соромитесь тепер, бо кінець їх то смерть.

Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.

А тепер, звільнившися від гріха й ставши рабами Богові, маєте плід ваш на освячення, а кінець життя вічне.

Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.

Бо заплата за гріх смерть, а дар Божий вічне життя в Христі Ісусі, Господі нашім!

Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.