Psalms 17

Молитва Давидова. Вислухай, Господи, правду мою, послухай благання моє! Почуй молитву мою із уст необлудних!

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Від Твого лиця нехай вирок мій вийде, а очі Твої нехай бачать мою правоту!

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Ти випробував моє серце, навістив уночі, перетопив Ти мене, й не знайшов чогось злого. і роздумував я, щоб лихе з моїх уст не виходило,

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

а в людських ділах, за словом уст Твоїх, я стерігся доріг гнобителя.

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Зміцняй стопи мої на дорогах Твоїх, щоб кроки мої не хиталися!

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Я кличу до Тебе, бо відповіси мені, Боже, нахили Своє ухо до мене, вислухай мову мою,

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

покажи дивну милість Свою, Спасителю тих, хто вдається до Тебе від заколотників проти правиці Твоєї.

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Хорони Ти мене, як зіницю Свою, дочку ока, у тіні Своїх крил заховай Ти мене

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

від безбожних, що гублять мене, смертельні мої вороги оточили мене!

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

Товщем замкнули вони своє серце, уста їхні говорять бундючно.

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Вороги оточили тепер наші кроки, наставили очі свої, щоб мене повалити на землю...

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

із них кожен подібний до лева, що шарпати прагне, й як левчук, що сидить в укритті...

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Устань же, о Господи, його попередь, кинь його на коліна! Мечем Своїм душу мою збережи від безбожного,

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

від людей рукою Своєю, Господи, від людей цього світу, що частка їхня в цьому житті, що Ти скарбом Своїм наповняєш їхнє черево! Ситі їхні сини, останок же свій для дітей вони лишать.

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

А я в правді побачу обличчя Твоє, і, збудившись, насичусь Твоєю подобою!

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.