Hebrews 6

Тому полишімо початки науки Христа, та й звернімося до досконалости, і не кладімо знову засади покаяння від мертвих учинків та про віру в Бога,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

науки про хрищення, про покладання рук, про воскресіння мертвих та вічний суд.

учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

Зробимо й це, коли Бог дозволить.

И това ще направим, ако Бог позволи.

Не можна бо тих, що раз просвітились були, і скуштували небесного дару, і стали причасниками Духа Святого,

Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

і скуштували доброго Божого Слова та сили майбутнього віку,

и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

та й відпали, знов відновляти покаянням, коли вдруге вони розпинають у собі Сина Божого та зневажають.

а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

Бо земля, що п'є дощ, який падає часто на неї, і родить рослини, добрі для тих, хто їх і вирощує, вона благословення від Бога приймає.

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

Але та, що приносить терня й будяччя, непотрібна вона та близька до прокляття, а кінець її спалення.

но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

Та ми сподіваємось, любі, кращого про вас, що спасіння тримаєтеся, хоч говоримо й так.

Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

Та не є Бог несправедливий, щоб забути діло ваше та працю любови, яку показали в Ім'я Його ви, що святим послужили та служите.

Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

Ми ж бажаємо, щоб кожен із вас виявляв таку саму завзятість на певність надії аж до кінця,

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

щоб ви не розлінились, але переймали від тих, хто обітниці вспадковує вірою та терпеливістю.

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

Бо Бог, обітницю давши Авраамові, як не міг ніким вищим поклястися, поклявся Сам Собою,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

говорячи: Поблагословити Я конче тебе поблагословлю, та розмножити розмножу тебе!

?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

І, терплячи довго отак, Авраам одержав обітницю.

И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

Бо люди клянуться вищим, і клятва на ствердження кінчає всяку їхню суперечку.

Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

Тому й Бог, хотівши переважно показати спадкоємцям обітниці незмінність волі Своєї, учинив те при помочі клятви,

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

щоб у двох тих незмінних речах, що в них не можна сказати неправди Богові, мали потіху міцну ми, хто прибіг прийняти надію, що лежить перед нами,

така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

що вони для душі як котвиця, міцна та безпечна, що аж до середини входить за заслону,

която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

куди, як предтеча, за нас увійшов був Ісус, ставши навіки Первосвящеником за чином Мелхиседековим.

където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.