Hebrews 5

5:1

Кожен бо первосвященик, що з-між людей вибирається, настановляється для людей на служіння Богові, щоб приносити дари та жертви за гріхи,

Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове

5:2

і щоб міг співчувати недосвідченим та заблудженим, бо й сам він перейнятий слабістю.

и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.

5:3

І тому він повинен як за людей, так само й за себе самого приносити жертви за гріхи.

И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си.

5:4

А чести цієї ніхто не бере сам собою, а покликаний Богом, як і Аарон.

И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон.

5:5

Так і Христос, не Сам Він прославив Себе, щоб Первосвящеником стати, а Той, що до Нього сказав: Ти Мій Син, Я сьогодні Тебе породив.

Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;

5:6

Як і на іншому місці говорить: Ти Священик навіки за чином Мелхиседековим.

както и на друго място казва: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

5:7

Він за днів тіла Свого з голосінням великим та слізьми приніс був благання й молитви до Того, хто від смерти Його міг спасти, і був вислуханий за побожність Свою.

Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

5:8

І хоч Сином Він був, проте навчився послуху з того, що вистраждав був.

въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

5:9

А вдосконалившися, Він для всіх, хто слухняний Йому, спричинився для вічного спасіння,

и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;