Genesis 8

І згадав Бог про Ноя, і про кожну звірину та про всяку худобу, що були з ним у ковчезі. І Бог навів вітра на землю, і вода заспокоїлась.

Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.

І закрились джерела безодні та небесні розтвори, і дощ з неба спинився.

И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.

І верталась вода з-над землі, верталась постійно. І стала вода спадати по ста й п'ятидесяти днях.

Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

А сьомого місяця, на сімнадцятий день місяця ковчег спинився на горах Араратських.

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

І постійно вода спадала аж до десятого місяця. А першого дня десятого місяця завиднілися гірські вершки.

И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.

І сталося по сорока днях, Ной відчинив вікно ковчегу, що його він зробив.

И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

І вислав він крука. І літав той туди та назад, аж поки не висохла вода з-над землі.

и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

І послав він від себе голубку, щоб побачити, чи не спала вода з-над землі.

И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.

Та не знайшла та голубка місця спочинку для стопи своєї ноги, і вернулась до нього до ковчегу, бо стояла вода на поверхні всієї землі. І вистромив руку, і взяв він її, та й до себе в ковчег упустив її.

Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

І він зачекав іще других сім день, і знову з ковчегу голубку послав.

И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

І голубка вернулась до нього вечірнього часу, і ось у неї в дзюбку лист оливковий зірваний. І довідався Ной, що спала вода з-над землі.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.

І він зачекав іще других сім день, і голубку послав. І вже більше до нього вона не вернулась.

След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

І сталося, року шістсотого й першого, місяця першого, першого дня місяця висохла вода з-над землі. І Ной зняв даха ковчегу й побачив: аж ось висохла поверхня землі!

В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

А місяця другого, двадцятого й сьомого дня місяця висохла земля.

А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.

І промовив Ноєві Господь, кажучи:

Тогава Бог говори на Ной и каза:

Вийди з ковчегу ти, а з тобою жінка твоя, і сини твої, і невістки твої.

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.

Кожну звірину, що з тобою вона, від кожного тіла з-посеред птаства, і з-посеред скотини, і з-посеред усіх плазунів, що плазують по землі, повиводь із собою. І хай рояться вони на землі, і нехай на землі вони плодяться та розмножуються.

Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.

І вийшов Ной, а з ним сини його, і жінка його, і невістки його.

И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.

Кожна звірина, кожен плазун, усе птаство, усе, що рухається на землі, за родами їхніми вийшли з ковчегу вони.

И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.

І збудував Ной жертівника Господеві. І взяв він із кожної чистої худоби й з кожного чистого птаства, і приніс на жертівнику цілопалення.

И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.

І почув Господь пахощі любі, і в серці Своєму промовив: Я вже більше не буду землі проклинати за людину, бо нахил людського серця лихий від віку його молодого. І вже більше не вбиватиму всього живого, як то Я вчинив був.

И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.

Надалі, по всі дні землі, сівба та жнива, і холоднеча та спека, і літо й зима, і день та ніч не припиняться!

Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.