Hebrews 5

5:1

Διοτι πας αρχιερευς, εξ ανθρωπων λαμβανομενος, υπερ ανθρωπων καθισταται εις τα προς τον Θεον, δια να προσφερη δωρα τε και θυσιας υπερ αμαρτιων,

Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове

5:2

δυναμενος να συμπαθη εις τους αγνοουντας και πλανωμενους, διοτι και αυτος ειναι περιενδεδυμενος ασθενειαν

и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.

5:3

και δια ταυτην χρεωστει, καθως περι του λαου, ουτω και περι εαυτου να προσφερη θυσιαν υπερ αμαρτιων.

И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си.

5:4

Και ουδεις λαμβανει την τιμην ταυτην εις εαυτον, αλλ ο καλουμενος υπο του Θεου, καθως και ο Ααρων.

И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон.

5:5

Ουτω και ο Χριστος δεν εδοξασεν εαυτον δια να γεινη αρχιερευς, αλλ ο λαλησας προς αυτον Υιος μου εισαι συ, εγω σημερον σε εγεννησα

Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;

5:6

καθως και αλλαχου λεγει Συ εισαι ιερευς εις τον αιωνα κατα την ταξιν Μελχισεδεκ.

както и на друго място казва: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

5:7

Οστις εν ταις ημεραις της σαρκος αυτου, αφου μετα κραυγης δυνατης και δακρυων προσεφερε δεησεις και ικεσιας προς τον δυναμενον να σωζη αυτον εκ του θανατου, και εισηκουσθη δια την ευλαβειαν αυτου,

Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

5:8

καιτοι ων Υιος, εμαθε την υπακοην αφ οσων επαθε,

въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

5:9

και γενομενος τελειος, κατεσταθη αιτιος σωτηριας αιωνιου εις παντας τους υπακουοντας εις αυτον,

и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;