Psalms 132

En vallfartssång.  Tänk, HERRE, David till godo,  på allt vad han fick lida,
(По слав. 131) Песен на изкачванията. Спомни си, ГОСПОДИ, на Давид всичките му усилия:
 han som svor HERREN en ed  och gjorde ett löfte åt den Starke i Jakob;
как се закле на ГОСПОДА и обеща на Силния Яковов:
 »Jag skall icke gå in i den hydda där jag bor,  ej heller bestiga mitt viloläger,
Наистина няма да вляза в шатрата на дома си, няма да се кача на постелката на леглото си,
 jag skall icke unna mina ögon sömn  eller mina ögonlock slummer,
няма да дам сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,
 förrän jag har funnit en plats åt HERREN,  en boning åt den Starke i Jakob.»
докато не намеря място за ГОСПОДА, обиталища за Силния Яковов!
 Ja, vi hörde därom i Efrata,  vi förnummo det i skogsbygden.
Ето, ние чухме за него в Ефрата, намерихме го в полетата на Яар.
 Låtom oss gå in i hans boning,  tillbedja vid hans fotapall.
Нека влезем в Неговите обиталища, нека се поклоним при подножието на краката Му!
 Stå upp, HERRE, och kom till din vilostad,  du och din makts ark.
Стани, ГОСПОДИ, и влез в покоя Си — Ти и ковчегът на Твоята сила!
 Dina präster vare klädda i rättfärdighet,  och dina fromma juble.
Нека свещениците Ти бъдат облечени с правда и светиите Ти нека ликуват!
 För din tjänare Davids skull  må du icke visa tillbaka din smorde.
Заради слугата Си Давид не отхвърляй лицето на помазаника Си!
 HERREN har svurit David  en osviklig ed, som han icke skall rygga:  »Av ditt livs frukt skall jag sätta konungar på din tron.
ГОСПОД се закле на Давид в истина и няма да се отвърне от нея: Ще поставя на престола ти от плода на тялото ти.
 Om dina barn hålla mitt förbund  och hålla mitt vittnesbörd, som jag skall lära dem,  så skola ock deras barn till evig tid  få sitta på din tron.
Ако синовете ти пазят завета Ми и свидетелствата Ми, които ще ги науча, и техните синове ще седят на престола ти навеки.
 Ty HERREN har utvalt Sion,  där vill han hava sin boning.
Защото ГОСПОД избра Сион, пожела го за Свое обиталище:
 Detta är min vilostad till evig tid;  här skall jag bo, ty till detta ställe har jag lust.
Това е Моят покой навеки, тук ще обитавам, защото го пожелах.
 Dess förråd skall jag rikligen välsigna,  åt dess fattiga skall jag giva bröd till fyllest.
Ще благословя изобилно храната му, ще наситя бедните му с хляб.
 Dess präster skall jag kläda i frälsning,  och dess fromma skola jubla högt.
Ще облека и свещениците му в спасение и светиите му ще ликуват.
 Där skall jag låta ett horn skjuta upp åt David;  där har jag rett till en lampa åt min smorde.
Там ще направя да изникне рог на Давид; приготвил съм светилник за помазаника Си.
 Hans fiender skall jag kläda i skam,  men på honom skall hans krona glänsa.»
Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.