Psalms 10

 Varför, HERRE,  står du så långt ifrån  och fördöljer dig i nödens tider?

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

 Genom de ogudaktigas övermod      måste den arme lida.  Må de fångas i de ränker      som de hava uttänkt!

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

 Ty den ogudaktige berömmer sig      av sin själs lystnad,  och den rovgirige talar förgripligt      och föraktar HERREN.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

 Den ogudaktige säger i sitt högmod:      »Han frågar icke därefter.»  »Det finnes ingen Gud»,      så äro alla hans tankar.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

 Trygga äro alltid hans vägar,  dina domar gå högt över hans blickar;  alla sina ovänner räknar han för intet.

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

 Han säger i sitt hjärta:      »Jag skall icke vackla,  över mig skall i evighet      ingen olycka komma.»

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

 Hans mun är full av förbannelse,      av svek och förtryck;  hans tunga gömmer      olycka och fördärv.

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

 Han lägger sig i försåt vid gårdarna,  i lönndom vill han dräpa den oskyldige;  hans ögon lura på den olycklige.

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

 Han ligger i försåt på lönnligt ställe,      såsom ett lejon i sitt snår,  han ligger i försåt för att gripa den arme;  han griper den arme,      i det han drager honom in i sitt nät.

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

 Han trycker sig ned, han ligger på lur,  och de olyckliga falla i hans klor.

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

 Han säger i sitt hjärta:      »Gud förgäter det,  han har dolt sitt ansikte,      han ser det aldrig.»

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

 Stå upp, HERRE;      Gud, upplyft din hand,  förgät icke de arma.

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

 Varför skall den ogudaktige      få förakta Gud  och säga i sitt hjärta      att du icke frågar därefter?

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

 Du har ju sett det, ty du giver akt      på olycka och jämmer,      för att taga det i din hand.  Åt dig överlämnar den olycklige sin sak;  du blev den faderlöses hjälpare.

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

 Bryt sönder den ogudaktiges arm,  och hemsök de ondas ogudaktighet,      så att du icke mer finner den.

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

 Ja, HERREN är konung      alltid och evinnerligen;  hedningarna utrotas ur hans land.

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

 De ödmjukas trängtan      hör du, HERRE;  du gör deras hjärtan ståndaktiga;      du låter ditt öra giva akt

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

 för att skaffa den faderlöse och förtryckte rätt,  så att människor, komna av jord,      ej längre vålla skräck.

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.