Psalms 10

Hvorfor, Herre, står du langt borte? Hvorfor skjuler du ditt åsyn i trengsels tider?

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Ved den ugudeliges overmot engstes de elendige; de fanges i de onde råd han har uttenkt.

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

For den ugudelige roser sin sjels lyst, og den rovgjerrige sier Herren farvel, håner ham.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

Den ugudelige sier i sitt overmot: Han hjemsøker ikke. Det er ingen Gud, det er alle hans tanker.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

Hans veier lykkes til enhver tid; langt borte fra ham i det høie er dine dommer; av alle sine motstandere blåser han.

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

Han sier i sitt hjerte: Jeg skal ikke rokkes, fra slekt til slekt skal jeg ikke stedes i ulykke.

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

Hans munn er full av forbannelse og av svik og vold; under hans tunge er ulykke og ondskap.

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

Han ligger i bakhold ved gårdene, på lønnlige steder myrder han den uskyldige, hans øine speider efter den ulykkelige.

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

Han lurer på lønnlig sted, lik løven i sitt skjul; han lurer for å gripe den elendige; han griper den elendige idet han drar ham inn i sitt garn.

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

Han bøier sig, dukker sig ned, og for hans sterke klør faller de elendige.

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

Han sier i sitt hjerte: Gud har glemt det, han har skjult sitt åsyn, han ser det aldri.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Reis dig, Herre! Gud, opløft din hånd, glem ikke de elendige!

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Hvorfor skal den ugudelige forakte Gud og si i sitt hjerte: Du hjemsøker ikke?

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Du har sett det; for du skuer nød og sorg for å legge dem i din hånd; til dig overgir den elendige sin sak, du er den farløses hjelper.

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Sønderbryt den ugudeliges arm, og hjemsøk den ondes ugudelighet, så du ikke mere finner den!

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

Herren er konge evindelig og alltid, hedningene blir utryddet av hans land!

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

De saktmodiges begjæring hører du, Herre! Du styrker deres hjerte, du vender ditt øre til

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

for å dømme i den farløses og undertryktes sak. Ikke skal mennesket, som er av jorden, lenger vedbli å volde redsel.

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.