Genesis 8

Da kom Gud Noah i hu og alle de ville dyr og alt feet som var med ham i arken; og Gud lot en vind fare over jorden, og vannet falt.
Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.
Og det store dyps kilder og himmelens sluser lukkedes, og regnet fra himmelen stanset.
И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.
Og vannet vek efterhånden tilbake fra jorden, og vannet begynte å ta av, da hundre og femti dager var gått.
Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.
Og i den syvende måned, på den syttende dag i måneden, blev arken stående på Ararat-fjellene.
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
Og vannet tok mere og mere av inntil den tiende måned; i den tiende måned, på den første dag i måneden, kom fjelltoppene til syne.
И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.
Og da firti dager var gått, åpnet Noah vinduet på arken som han hadde gjort,
И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,
og sendte ut en ravn; den fløi frem og tilbake, inntil vannet var tørket bort av jorden.
и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.
Så sendte han en due ut fra sig for å se om vannet var sunket bort fra jordens overflate.
И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.
Men duen fant ikke noget hvilested for sin fot, og den kom tilbake til ham i arken, for det stod vann over hele jorden. Da rakte han ut sin hånd og tok den inn til sig i arken.
Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.
Så bidde han ennu syv dager til og sendte så atter duen ut av arken.
И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
Og duen kom til ham ved aftenstid, og se, den hadde et friskt oljeblad i nebbet; da skjønte Noah at vannet var sunket bort fra jorden.
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.
Men han bidde ennu syv dager til; så sendte han duen ut, og da kom den ikke tilbake til ham mere.
След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.
I det seks hundre og første år, i den første måned, på den første dag i måneden, var vannet tørket bort fra jorden. Da tok Noah taket av arken; og han så ut, og se, jorden var tørr.
В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.
Og i den annen måned, på den syv og tyvende dag i måneden, var jorden aldeles tørr.
А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.
Da talte Gud til Noah og sa:
Тогава Бог говори на Ной и каза:
Gå ut av arken, du og din hustru og dine sønner og dine sønners hustruer med dig.
Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.
Alle de dyr som er hos dig, alt kjød, både fuglene og feet og alt krypet som rører sig på jorden, skal du føre ut med dig, og de skal vrimle på jorden og være fruktbare og bli mange på jorden.
Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.
Så gikk han ut, og hans sønner og hans hustru og hans sønners hustruer med ham.
И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.
Alle dyrene, alt krypet og alle fuglene, alt som rører sig på jorden, gikk ut av arken, hvert efter sitt slag.
И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.
Og Noah bygget Herren et alter, og han tok av alle de rene dyr og av alle de rene fugler og ofret brennoffer på alteret.
И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.
Og Herren kjente den velbehagelige duft. Og Herren sa i sitt hjerte: Jeg vil aldri mere forbanne jorden for menneskets skyld; for menneskehjertets tanker er onde fra ungdommen av; og jeg vil aldri mere drepe alt levende, som jeg nu har gjort.
И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.
Herefter skal, så lenge jorden står, sæd og høst, og frost og hete, og sommer og vinter, og dag og natt aldri høre op.
Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.