Genesis 34

Dina, Jakobs datter med Lea, gikk engang ut for å se på landets døtre.

А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.

Og Sikem, som var sønn av hevitten Hemor, høvdingen i landet, så henne; og han tok henne og lå hos henne og krenket henne.

И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

Men hans hjerte hang ved Dina, Jakobs datter, og han elsket piken og talte kjærlig til henne.

И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му.

Så sa Sikem til Hemor, sin far: La mig få denne pike til hustru!

И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена!

Og Jakob fikk høre at han hadde vanæret Dina, hans datter; men hans sønner var med buskapen ute på marken, og Jakob tidde med det til de kom hjem.

А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

Men Hemor, Sikems far, gikk ut til Jakob for å tale med ham.

И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.

Jakobs sønner kom hjem fra marken da de fikk høre om dette; og mennene gremmet sig og var harmfulle; for han hadde gjort en skammelig gjerning mot Israel ved å ligge hos Jakobs datter. Slikt burde ikke skje.

А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков — нещо, което не трябваше да стане.

Da talte Hemor med dem og sa: Min sønn Sikems hjerte henger ved eders datter; kjære, la ham få henne til hustru,

И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена.

og inngå svogerskap med oss, gi oss eders døtre og ta I våre døtre!

И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.

Bli boende hos oss! Landet skal stå åpent for eder; bo her og dra omkring og få eder eiendommer her!

Живейте с нас, ето, земята е пред вас — настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

Og Sikem sa til hennes far og hennes brødre: La mig finne nåde for eders øine! Det I krever av mig, vil jeg gi eder.

Също и Сихем каза на баща й и на братята й: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.

Krev så meget I vil av mig i morgengave og andre gaver! Jeg skal gi det I vil ha; la mig bare få piken til hustru!

Искайте от мен най-голямо вено и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена!

Da svarte Jakobs sønner Sikem og Hemor, hans far, med svikefulle ord, fordi han hadde vanæret deres søster Dina,

А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха:

og sa til dem: Det kan vi ikke gjøre, å gi vår søster til en mann som har forhud; det vilde være en skam for oss.

Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас.

Bare på det vilkår vil vi være eder til vilje, at I blir som vi, og alt mannkjønn hos eder lar sig omskjære.

Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас.

Da vil vi gi eder våre døtre og gifte oss med eders døtre og bo hos eder, så vi blir ett folk.

Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

Men dersom I ikke vil høre på oss og la eder omskjære, da tar vi vår søster og drar bort.

Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

Og de syntes godt om deres ord, både Hemor og Sikem, Hemors sønn.

И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор.

Og den unge mann drygde ikke med å gjøre dette, for han var glad i Jakobs datter, og han var den som hadde mest å si i sin fars hus.

И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван.

Så gikk Hemor og hans sønn Sikem til porten i sin by, og de talte til mennene i byen og sa:

Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха:

Disse menn vil gjerne være venner med oss og vil bo her i landet og dra omkring her, og landet er jo vidt nok for dem; vi vil gifte oss med deres døtre og gi dem våre døtre.

Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

Men bare på det vilkår vil mennene være oss til vilje og bo hos oss og bli til ett folk med oss, at alt mannkjønn iblandt oss lar sig omskjære, likesom de selv er omskåret.

Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват.

Deres buskap og deres gods og alle deres kløvdyr, blir ikke alt det vårt når vi bare er dem til vilje, så de blir boende hos oss?

Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.

Og de gjorde som Hemor og hans sønn Sikem vilde, alle som hørte hjemme i hans by; og alt mannkjønn, alle som hørte hjemme i hans by, blev omskåret.

Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.

Men på den tredje dag, da de var syke av sine sår, da tok Jakobs to sønner, Simeon og Levi, Dinas brødre, hver sitt sverd, og de kom uforvarende over byen og slo alt mannkjønn ihjel.

А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол.

Også Hemor og Sikem, hans sønn, slo de ihjel med sverdets egg, og de tok Dina ut av Sikems hus og drog bort.

Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.

Jakobs sønner kom over de drepte og plyndret byen, fordi deres søster var blitt vanæret.

Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им.

De tok deres småfe og storfe og deres asener, både det som var i byen, og det som var på marken.

Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство.

Og alt deres gods og alle deres barn og deres kvinner førte de bort som bytte, og alt annet som var i husene.

И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите.

Da sa Jakob til Simeon og Levi: I har gjort mig en stor sorg! I har ført mig i vanrykte hos landets innbyggere, Kana'anittene og ferisittene; jeg råder jo bare over en liten flokk, og samler de sig imot mig, kommer de til å slå mig ihjel, sa både jeg og mitt hus går til grunne.

А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми.

Men de svarte: Skulde han da få gjøre med vår søster som med en skjøge?

А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?