Romans 7

Know ye not, brethren, (for I speak to them that know the law,) how that the law hath dominion over a man as long as he liveth?

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

For the woman which hath an husband is bound by the law to her husband so long as he liveth; but if the husband be dead, she is loosed from the law of her husband.

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

So then if, while her husband liveth, she be married to another man, she shall be called an adulteress: but if her husband be dead, she is free from that law; so that she is no adulteress, though she be married to another man.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

Wherefore, my brethren, ye also are become dead to the law by the body of Christ; that ye should be married to another, even to him who is raised from the dead, that we should bring forth fruit unto God.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

For when we were in the flesh, the motions of sins, which were by the law, did work in our members to bring forth fruit unto death.

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

But now we are delivered from the law, that being dead wherein we were held; that we should serve in newness of spirit, and not in the oldness of the letter.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

What shall we say then? Is the law sin? God forbid. Nay, I had not known sin, but by the law: for I had not known lust, except the law had said, Thou shalt not covet.

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

But sin, taking occasion by the commandment, wrought in me all manner of concupiscence. For without the law sin was dead.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

For I was alive without the law once: but when the commandment came, sin revived, and I died.

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

And the commandment, which was ordained to life, I found to be unto death.

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

For sin, taking occasion by the commandment, deceived me, and by it slew me.

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

Wherefore the law is holy, and the commandment holy, and just, and good.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

Was then that which is good made death unto me? God forbid. But sin, that it might appear sin, working death in me by that which is good; that sin by the commandment might become exceeding sinful.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

For we know that the law is spiritual: but I am carnal, sold under sin.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

For that which I do I allow not: for what I would, that do I not; but what I hate, that do I.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

If then I do that which I would not, I consent unto the law that it is good.

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

Now then it is no more I that do it, but sin that dwelleth in me.

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

For I know that in me (that is, in my flesh,) dwelleth no good thing: for to will is present with me; but how to perform that which is good I find not.

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

For the good that I would I do not: but the evil which I would not, that I do.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

Now if I do that I would not, it is no more I that do it, but sin that dwelleth in me.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

I find then a law, that, when I would do good, evil is present with me.

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

For I delight in the law of God after the inward man:

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

But I see another law in my members, warring against the law of my mind, and bringing me into captivity to the law of sin which is in my members.

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

O wretched man that I am! who shall deliver me from the body of this death?

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

I thank God through Jesus Christ our Lord. So then with the mind I myself serve the law of God; but with the flesh the law of sin.

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.