II Corinthians 2

But I determined this with myself, that I would not come again to you in heaviness.

Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб.

For if I make you sorry, who is he then that maketh me glad, but the same which is made sorry by me?

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

And I wrote this same unto you, lest, when I came, I should have sorrow from them of whom I ought to rejoice; having confidence in you all, that my joy is the joy of you all.

И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас.

For out of much affliction and anguish of heart I wrote unto you with many tears; not that ye should be grieved, but that ye might know the love which I have more abundantly unto you.

Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.

But if any have caused grief, he hath not grieved me, but in part: that I may not overcharge you all.

Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.

Sufficient to such a man is this punishment, which was inflicted of many.

За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;

So that contrariwise ye ought rather to forgive him, and comfort him, lest perhaps such a one should be swallowed up with overmuch sorrow.

така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.

Wherefore I beseech you that ye would confirm your love toward him.

Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.

For to this end also did I write, that I might know the proof of you, whether ye be obedient in all things.

Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.

To whom ye forgive any thing, I forgive also: for if I forgave any thing, to whom I forgave it, for your sakes forgave I it in the person of Christ;

А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос,

Lest Satan should get an advantage of us: for we are not ignorant of his devices.

да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.

Furthermore, when I came to Troas to preach Christ's gospel, and a door was opened unto me of the Lord,

И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело,

I had no rest in my spirit, because I found not Titus my brother: but taking my leave of them, I went from thence into Macedonia.

духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

Now thanks be unto God, which always causeth us to triumph in Christ, and maketh manifest the savour of his knowledge by us in every place.

Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

For we are unto God a sweet savour of Christ, in them that are saved, and in them that perish:

Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват.

To the one we are the savour of death unto death; and to the other the savour of life unto life. And who is sufficient for these things?

За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това?

For we are not as many, which corrupt the word of God: but as of sincerity, but as of God, in the sight of God speak we in Christ.

Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.