1. Home
  2. Pair
  3. ItaRive
  4. BulVeren
  5. Song.2

Song of Solomon 2

2:1
Io sono la rosa di Saron, il giglio delle valli.
Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.
2:2
Quale un giglio tra le spine, tale è l’amica mia tra le fanciulle.
Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.
2:3
Qual è un melo fra gli alberi del bosco, tal è l’amico mio fra i giovani. Io desidero sedermi alla sua ombra, e il suo frutto è dolce al mio palato.
Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.
2:4
Egli m’ha condotta nella casa del convito, e l’insegna che spiega su di me è Amore.
Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.
2:5
Fortificatemi con delle schiacciate d’uva, sostentatemi con de’ pomi, perch’io son malata d’amore.
Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.
2:6
La sua sinistra sia sotto al mio capo, e la sua destra m’abbracci!
Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.
2:7
O figliuole di Gerusalemme, io vi scongiuro per le gazzelle, per le cerve dei campi, non svegliate, non svegliate l’amor mio, finch’essa non lo desideri!
Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.
2:8
Ecco la voce del mio amico! Eccolo che viene, saltando per i monti, balzando per i colli.
Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.
2:9
L’amico mio è simile a una gazzella o ad un cerbiatto. Eccolo, egli sta dietro al nostro muro, e guarda per la finestra, lancia occhiate attraverso alle persiane.
Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.
2:10
Il mio amico parla e mi dice: Lèvati, amica mia, mia bella, e vientene,
Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!
2:11
poiché, ecco, l’inverno è passato, il tempo delle piogge è finito, se n’è andato;
Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.
2:12
i fiori appaion sulla terra, il tempo del cantare è giunto, e la voce della tortora si fa udire nelle nostre contrade.
Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.
2:13
Il fico ha messo i suoi ficucci, e le viti fiorite esalano il loro profumo. Lèvati, amica mia, mia bella, e vientene".
На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!
2:14
O mia colomba, che stai nelle fessure delle rocce, nel nascondiglio delle balze, mostrami il tuo viso, fammi udire la tua voce; poiché la tua voce è soave, e il tuo viso è bello.
Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.
2:15
Pigliateci le volpi, le volpicine che guastano le vigne, poiché le nostre vigne sono in fiore!
Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.
2:16
Il mio amico è mio, ed io son sua: di lui, che pastura il gregge fra i gigli.
Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.
2:17
Prima che spiri l’aura del giorno e che le ombre fuggano, torna, amico mio, come la gazzella od il cerbiatto sui monti che ci separano!
Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

© bibleglot.com