Hebrews 6

Perciò, lasciando l’insegnamento elementare intorno a Cristo, tendiamo a quello perfetto, e non stiamo a porre di nuovo il fondamento del ravvedimento dalle opere morte e della fede in Dio,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

della dottrina dei battesimi e della imposizione delle mani, della risurrezione de’ morti e del giudizio eterno.

учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

E così faremo, se pur Dio lo permette.

И това ще направим, ако Бог позволи.

Perché quelli che sono stati una volta illuminati e hanno gustato il dono celeste e sono stati fatti partecipi dello Spirito Santo

Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

e hanno gustato la buona parola di Dio e le potenze del mondo a venire,

и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

se cadono, è impossibile rinnovarli da capo a ravvedimento, poiché crocifiggono di nuovo per conto loro il Figliuol di Dio, e lo espongono ad infamia.

а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

Infatti, la terra che beve la pioggia che viene spesse volte su lei, e produce erbe utili a quelli per i quali è coltivata, riceve benedizione da Dio;

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

ma se porta spine e triboli, è riprovata e vicina ad esser maledetta; e la sua fine è d’esser arsa.

но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

Peraltro, diletti, quantunque parliamo così, siamo persuasi, riguardo a voi, di cose migliori e attinenti alla salvezza;

Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

poiché Dio non è ingiusto da dimenticare l’opera vostra e l’amore che avete mostrato verso il suo nome coi servizi che avete reso e che rendete tuttora ai santi.

Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

Ma desideriamo che ciascun di voi dimostri fino alla fine il medesimo zelo per giungere alla pienezza della speranza,

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

onde non diventiate indolenti ma siate imitatori di quelli che per fede e pazienza eredano le promesse.

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

Poiché, quando Iddio fece la promessa ad Abramo, siccome non potea giurare per alcuno maggiore di lui, giurò per se stesso,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

dicendo: Certo, ti benedirò e ti moltiplicherò grandemente.

?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

E così, avendo aspettato con pazienza, Abramo ottenne la promessa.

И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

Perché gli uomini giurano per qualcuno maggiore di loro; e per essi il giuramento è la conferma che pone fine ad ogni contestazione.

Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

Così, volendo Iddio mostrare vie meglio agli eredi della promessa la immutabilità del suo consiglio, intervenne con un giuramento,

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

affinché, mediante due cose immutabili, nelle quali è impossibile che Dio abbia mentito, troviamo una potente consolazione noi, che abbiam cercato il nostro rifugio nell’afferrar saldamente la speranza che ci era posta dinanzi,

така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

la quale noi teniamo qual àncora dell’anima, sicura e ferma e penetrante di là dalla cortina,

която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

dove Gesù è entrato per noi qual precursore, essendo divenuto Sommo Sacerdote in eterno, secondo l’ordine di Melchisedec.

където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.