Psalms 56

56:1

als die Philister ihn zu Gath ergriffen.] Sei mir gnädig, o Gott! denn es schnaubt nach mir der Mensch; den ganzen Tag mich befehdend, bedrückt er mich.

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

56:2

Es schnauben meine Feinde den ganzen Tag; denn viele befehden mich in Hochmut.

Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

56:3

An dem Tage, da ich mich fürchte, vertraue ich auf dich.

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

56:4

In Gott werde ich rühmen sein Wort; auf Gott vertraue ich, ich werde mich nicht fürchten; was sollte das Fleisch mir tun?

В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

56:5

Meine Worte verdrehen sie den ganzen Tag, alle ihre Gedanken sind wider mich zum Bösen.

Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

56:6

Sie rotten sich zusammen, verstecken sich, sie beobachten meine Fersen, weil sie meiner Seele auflauern.

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

56:7

Sollte bei ihrem Frevel Rettung für sie sein? Im Zorn stürze nieder die Völker, o Gott!

При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

56:8

Mein Umherirren zählst du. Lege in deinen Schlauch meine Tränen; sind sie nicht in deinem Buche?

Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

56:9

Dann werden meine Feinde umkehren an dem Tage, da ich rufe; dieses weiß ich, daß Gott für mich ist.

Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.

56:10

In Gott werde ich rühmen das Wort, in Jehova werde ich rühmen das Wort.

В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —

56:11

Auf Gott vertraue ich; ich werde mich nicht fürchten; was sollte der Mensch mir tun?

в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

56:12

Auf mir, o Gott, sind deine Gelübde, ich werde dir Dankopfer entrichten.

Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

56:13

Denn du hast meine Seele vom Tode errettet, ja, meine Füße vom Sturz, um zu wandeln vor dem Angesicht Gottes im Lichte der Lebendigen.

защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?