Song of Solomon 2

Je suis un narcisse de Saron, Un lis des vallées. -

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Comme un lis au milieu des épines, Telle est mon amie parmi les jeunes filles. -

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Comme un pommier au milieu des arbres de la forêt, Tel est mon bien-aimé parmi les jeunes hommes. J'ai désiré m'asseoir à son ombre, Et son fruit est doux à mon palais.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Il m'a fait entrer dans la maison du vin; Et la bannière qu'il déploie sur moi, c'est l'amour.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Soutenez-moi avec des gâteaux de raisins, Fortifiez-moi avec des pommes; Car je suis malade d'amour.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Que sa main gauche soit sous ma tête, Et que sa droite m'embrasse! -

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Je vous en conjure, filles de Jérusalem, Par les gazelles et les biches des champs, Ne réveillez pas, ne réveillez pas l'amour, Avant qu'elle le veuille. -

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

C'est la voix de mon bien-aimé! Le voici, il vient, Sautant sur les montagnes, Bondissant sur les collines.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

Mon bien-aimé est semblable à la gazelle Ou au faon des biches. Le voici, il est derrière notre mur, Il regarde par la fenêtre, Il regarde par le treillis.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Mon bien-aimé parle et me dit: Lève-toi, mon amie, ma belle, et viens!

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Car voici, l'hiver est passé; La pluie a cessé, elle s'en est allée.

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

Les fleurs paraissent sur la terre, Le temps de chanter est arrivé, Et la voix de la tourterelle se fait entendre dans nos campagnes.

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

Le figuier embaume ses fruits, Et les vignes en fleur exhalent leur parfum. Lève-toi, mon amie, ma belle, et viens!

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Ma colombe, qui te tiens dans les fentes du rocher, Qui te caches dans les parois escarpées, Fais-moi voir ta figure, Fais-moi entendre ta voix; Car ta voix est douce, et ta figure est agréable.

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Prenez-nous les renards, Les petits renards qui ravagent les vignes; Car nos vignes sont en fleur.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Mon bien-aimé est à moi, et je suis à lui; Il fait paître son troupeau parmi les lis.

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Avant que le jour se rafraîchisse, Et que les ombres fuient, Reviens!... sois semblable, mon bien-aimé, A la gazelle ou au faon des biches, Sur les montagnes qui nous séparent.

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.