Song of Solomon 2

Jeg er Sarons Rose, Dalenes Lilje

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Som en Lilje midt iblandt Torne er min Veninde blandt Piger.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Som et Æbletræ blandt Skovens Træer er min Ven blandt unge Mænd. I hans Skygge har jeg Lyst til at sidde, hans Frugt er sød for min Gane.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Til en Vinhal bragte han mig, hvor Mærket over mig er Kærlighed.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Styrk mig med Rosinkager, kvæg mig med Æbler, thi jeg er syg af Kærlighed.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Hans venstre er under mit Hoved, hans højre tager mig i Favn.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Jeg besværger eder, Jerusalems Døtre, ved Gazeller og Markens Hjorte: Gør ikke Kærligheden Uro, væk den ikke, før den ønsker det selv!

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

Hør! Der er min Ven! Ja se, der kommer han i Løb over Bjergene, i Spring over Højene.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

Min Ven er som en Gazel, han er som den unge Hjort. Se, nu står han alt bag vor Mur. Han ser gennem Vinduet, kigger gennem Gitteret.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Min Ven stemmer i og siger så til mig: Stå op, min Veninde, du fagre, kom!

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Thi nu er Vinteren omme, Regntiden svandt, for hen,

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

Blomster ses i Landet, Sangens Tid er kommet, Turtelduens Kurren høres i vort Land;

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

Figentræets Småfrugter svulmer, Vinstokken blomstrer, udspreder Duft. Stå op, min Veninde, du fagre, kom,

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

min Due i Fjeldets Kløfter, i Bjergvæggens Skjul! Lad mig skue din Skikkelse, høre din Røst, thi sød er din Røst og din Skikkelse yndig.

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Fang os de Ræve, de Ræve små,som hærger Vinen, vor blomstrende Vin!

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Min Ven er min, og jeg er hans,som vogter blandt Liljer;

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

til Dagen svales og Skyggerne længes, kom hid, min Ven, og vær som Gazellen, som den unge Hjort på duftende Bjerge!

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.