Psalms 146

Halleluja! Pris HERREN, min Sjæl!

(По слав. 145) Алилуя! Хвали ГОСПОДА, душо моя!

Jeg vil prise HERREN hele mit Liv, lovsynge min Gud, så længe jeg lever.

Ще хваля ГОСПОДА докато съм жив, ще пея хваления на моя Бог, докато съм!

Sæt ikke eders Lid til Fyrster, til et Menneskebarn, der ikke kan hjælpe!

Не се уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма спасение.

Hans Ånd går bort, han bliver til Jord igen, hans Råd er bristet samme Dag.

Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден намеренията му загиват.

Salig den, hvis Hjælp er Jakobs Gud, hvis Håb står til HERREN hans Gud,

Блажен онзи, чиято помощ е Богът на Яков, чиято надежда е в ГОСПОДА, неговия Бог,

som skabte Himmel og Jord, Havet og alf, hvad de rummer, som evigt bevarer sin Trofasthed

който е направил небето и земята, морето и всичко, което е в тях, който пази вярност до века,

og skaffer de undertrykte Ret, som giver de sultne Brød! HERREN løser de fangne,

който извършва правосъдие за угнетените, който дава храна на гладните. ГОСПОД развързва вързаните.

HERREN åbner de blindes Øjne, HERREN rejser de bøjede, HERREN elsker de retfærdige,

ГОСПОД отваря очите на слепите. ГОСПОД изправя приведените. ГОСПОД обича праведните.

HERREN vogter de fremmede, opholder faderløse og Enker, men gudløses Vej gør han kroget.

ГОСПОД пази чужденците. Той подкрепя сирачето и вдовицата, а пътя на безбожните обръща.

HERREN er Konge for evigt, din Gud, o Zion, fra Slægt til Slægt. Halleluja!

ГОСПОД ще царува до века, Твоят Бог, Сионе — за всички поколения! Алилуя!