Ecclesiastes 3

Alt har sin stund og hver en Ting under Himmelen sin Tid:

Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:

Tid til at fødes og Tid til at dø, Tid til at plante og Tid til at rydde,

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

Tid til at dræbe og Tid til at læge, Tid til at nedrive og Tid til at opbygge,

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

Tid til at græde og Tid til at le, Tid til at sørge og Tid til at danse,

време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

Tid til at kaste Sten, og Tid til at sanke Sten, Tid til at favne og Tid til ikke at favne,

време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

Tid til at søge og Tid til at miste, Tid til at gemme og Tid til at bortkaste,

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;

Tid til at flænge og Tid til at sy, Tid til at tie og Tid til at tale,

време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;

Tid til at elske og Tid til at hade, Tid til Krig og Tid til Fred.

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

Hvad Løn for sin Flid har da den, der arbejder?

Каква полза има работникът от това, в което се труди?

Jeg så det Slid, som Gud har givet Menneskens Børn at slide med.

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

Alt har han skabt smukt til rette Tid; også Evigheden har han lagt i deres Hjerte, dog således at Menneskene hverken fatter det første eller det sidste af, hvad Gud har virket.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.

Jeg skønnede, at der ikke gives noget andet Gode for dem end at glæde sig og have det godt, sålænge de lever.

Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,

Dog også det at spise og drikke og nyde det gode under al sin Flid er for hvert Menneske en Guds Gave.

а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд — това е дар от Бога.

Jeg skønnede, at alt, hvad Gud virker, bliver evindelig, uden at noget kan føjes til eller tages fra; og således har Gud gjort det, for at man skal frygte for hans Åsyn.

Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.

Hvad der sker, var allerede, og hvad der skal ske, har allerede været; Gud leder det svundne op.

Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.

Fremdeles så jeg under Solen, at Gudløshed var på Rettens Sted og Gudløshed på Retfærds Sted.

И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието.

Jeg sagde ved mig selv: "Den retfærdige og den gudløse dømmer Gud; thi for hver en Ting og hver en Idræt har han fastsat en Tid.

Казах в сърцето си: Бог ще съди и правЕдния и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.

Jeg sagde ved mig selv: "Det er for Menneskenes Skyld, for at Gud kan prøve dem, og for at de selv kan se, at de er Dyr:"

Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.

Thi Menneskers og Dyrs Skæbne er ens; som den ene dør, dør den anden, og en og samme Ånd har de alle; Mennesket har intet forud for Dyrene, thi alt er Tomhed.

Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.

Alle går sammesteds hen, alle blev til af Muld, og alle vender tilbage til Mulden.

Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Hvo ved, om Menneskenes Ånd stiger opad, og om Dyrenes Ånd farer nedad til Jorden?

Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?

Således indså jeg, at intet er bedre for Mennesket end at glæde sig ved sin Gerning, thi det er hans Del; thi hvo kan bringe ham så vidt, at han kan se, hvad der kommer efter hans Død?

И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?