Luke 13

Upravo u taj čas dođoše neki te mu javiše što se dogodilo s Galilejcima kojih je krv Pilat pomiješao s krvlju njihovih žrtava.

В същото време присъстваха някои, които известиха на Иисус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

Isus im odgovori: "Mislite li da ti Galilejci, jer tako postradaše, bijahu grešniji od drugih Galilejaca?

И Той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

Nipošto, kažem vam, nego ako se ne obratite, svi ćete slično propasti!

Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

Ili onih osamnaest na koje se srušila kula u Siloamu i ubila ih, zar mislite da su oni bili veći dužnici od svih Jeruzalemaca?

Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим?

Nipošto, kažem vam, nego ako se ne obratite, svi ćete tako propasti."

Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

Nato im pripovjedi ovu prispodobu: "Imao netko smokvu zasađenu u svom vinogradu. Dođe tražeć ploda na njoj i ne nađe

Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

pa reče vinogradaru: 'Evo, već tri godine dolazim i tražim ploda na ovoj smokvi i ne nalazim. Posijeci je. Zašto da iscrpljuje zemlju?'

И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята?

A on mu odgovori: 'Gospodaru, ostavi je još ove godine dok je ne okopam i ne pognojim.

А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

Možda će ubuduće ipak uroditi. Ako li ne, posjeći ćeš je.'"

и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш.

Jedne je subote naučavao u nekoj sinagogi.

И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

Kad eto žene koja je osamnaest godina imala duha bolesti. Bila je zgrbljena i nikako se nije mogla uspraviti.

и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Kad je Isus opazi, dozva je i reče joj: "Ženo, oslobođena si svoje bolesti!"

А Иисус, като я видя, я повика и й каза: Жено, освободена си от своята немощ.

I položi na nju ruke, a ona se umah uspravi i poče slaviti Boga.

И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

Nadstojnik sinagoge - ozlovoljen što je Isus u subotu izliječio - govoraše mnoštvu: "Šest je dana u koje treba raditi! U te dakle dane dolazite i liječite se, a ne u dan subotni!"

А началникът на синагогата, като недоволстваше за това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

Odgovori mu Gospodin: "Licemjeri! Ne driješi li svaki od vas u subotu svoga vola ili magarca od jasala da ga vodi na vodu?

А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои?

Nije li dakle i ovu kćer Abrahamovu, koju Sotona sveza evo osamnaest je već godina, trebalo odriješiti od tih spona u dan subotni?"

А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

Na te njegove riječi postidješe se svi protivnici njegovi, a sav se narod radovaše zbog svega čime se on proslavio.

И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

Govoraše dakle: "Čemu je slično kraljevstvo Božje? Čemu da ga prispodobim?

Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня?

Ono je kao kad čovjek uze gorušičino zrno i baci ga u svoj vrt. Uzraste i razvi se u stablo te mu se ptice nebeske gnijezde po granama."

Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

I opet im reče: "Čemu da prispodobim kraljevstvo Božje?

И пак каза: С какво да сравня Божието царство?

Ono je kao kad žena uze kvasac i zamijesi ga u tri mjere brašna dok sve ne uskisne."

Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

Putujući tako u Jeruzalem, prolazio je i naučavao gradovima i selima.

И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

Reče mu tada netko: "Gospodine, je li malo onih koji se spasavaju?" A on im reče:

И някой си Му каза: Господи, малцина ли са онези, които се спасяват? А Той им каза:

"Borite se da uđete na uska vrata jer mnogi će, velim vam, tražiti da uđu, ali neće moći."

Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат.

"Kada gospodar kuće ustane i zaključa vrata, a vi stojeći vani počnete kucati na vrata: 'Gospodine, otvori nam!', on će vam odgovoriti: 'Ne znam vas odakle ste!'

След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте.

Tada ćete početi govoriti: 'Pa mi smo s tobom jeli i pili, po našim si trgovima naučavao!'

Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал.

A on će vam reći: 'Kažem vam: ne znam odakle ste. Odstupite od mene, svi zlotvori!'"

А Той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда.

"Ondje će biti plač i škrgut zubi kad ugledate Abrahama i Izaka i Jakova i sve proroke u kraljevstvu Božjem, a sebe vani, izbačene.

Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън.

I doći će s istoka i zapada, sa sjevera i juga i sjesti za stol u kraljevstvu Božjem.

И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат в Божието царство.

Evo, ima posljednjih koji će biti prvi, ima i prvih koji će biti posljednji."

И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

U taj čas pristupe neki farizeji i reknu mu: "Otiđi, otputuj odavde jer te Herod hoće ubiti."

В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

A on će njima: "Idite i kažite toj lisici: 'Evo, izgonim đavle i liječim danas i sutra, a treći dan dovršujem.

И Той им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

Ali danas, sutra i prekosutra moram nastaviti put jer ne priliči da prorok pogine izvan Jeruzalema.'"

Но днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

"Jeruzaleme, Jeruzaleme, koji ubijaš proroke i kamenuješ one što su tebi poslani! Koliko li puta htjedoh skupiti djecu tvoju kao kvočka piliće pod krila i ne htjedoste!

Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

Evo, napuštena vam kuća. A kažem vam, nećete me vidjeti dok ne dođe čas te reknete: "Blagoslovljen Onaj koji dolazi u ime Gospodnje!"

Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Но казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име.