Hebrews 5

5:1

Svaki veliki svećenik, zaista, od ljudi uzet, za ljude se postavlja u odnosu prema Bogu da prinosi darove i žrtve za grijehe.

Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове

5:2

On može primjereno suosjećati s onima koji su u neznanju i zabludi jer je i sam zaogrnut slabošću.

и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.

5:3

Zato mora i za narod i za sebe prinositi okajnice.

И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си.

5:4

I nitko sam sebi ne prisvaja tu čast, nego je prima od Boga, pozvan kao Aron.

И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон.

5:5

Tako i Krist ne proslavi sam sebe postavši svećenik, nego ga proslavi Onaj koji mu reče: Ti si sin moj, danas te rodih,

Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;

5:6

po onome što pak drugdje veli: Zauvijek ti si svećenik po redu Melkisedekovu.

както и на друго място казва: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

5:7

On je u dane svoga zemaljskog života sa silnim vapajem i suzama prikazivao molitve i prošnje Onomu koji ga je mogao spasiti od smrti. I bi uslišan zbog svoje predanosti:

Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

5:8

premda je Sin, iz onoga što prepati, naviknu slušati

въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

5:9

i, postigavši savršenstvo, posta svima koji ga slušaju začetnik vječnoga spasenja -

и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;