Hebrews 5

5:1

Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове

omnis namque pontifex ex hominibus adsumptus pro hominibus constituitur in his quae sunt ad Deum ut offerat dona et sacrificia pro peccatis

5:2

и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.

qui condolere possit his qui ignorant et errant quoniam et ipse circumdatus est infirmitate

5:3

И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си.

et propter eam debet quemadmodum et pro populo ita etiam pro semet ipso offerre pro peccatis

5:4

И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон.

nec quisquam sumit sibi honorem sed qui vocatur a Deo tamquam Aaron

5:5

Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;

sic et Christus non semet ipsum clarificavit ut pontifex fieret sed qui locutus est ad eum Filius meus es tu ego hodie genui te

5:6

както и на друго място казва: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

quemadmodum et in alio dicit tu es sacerdos in aeternum secundum ordinem Melchisedech

5:7

Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

qui in diebus carnis suae preces supplicationesque ad eum qui possit salvum illum a morte facere cum clamore valido et lacrimis offerens et exauditus pro sua reverentia

5:8

въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

et quidem cum esset Filius didicit ex his quae passus est oboedientiam

5:9

и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;

et consummatus factus est omnibus obtemperantibus sibi causa salutis aeternae