Song of Solomon 2

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Ben Şaron çiğdemiyim, Vadilerin zambağıyım.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Dikenlerin arasında zambak nasılsa Kızların arasında öyledir aşkım.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Orman ağaçları arasında bir elma ağacına benzer Delikanlıların arasında sevgilim. Onun gölgesinde oturmaktan zevk alırım, Tadı damağımda kalır meyvesinin.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Ziyafet evine götürdü beni, Üzerimdeki sancağı aşktı.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Güçlendirin beni üzüm pestiliyle, Canlandırın elmayla, Çünkü aşk hastasıyım ben.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Sol eli başımın altında, Sağ eli sarsın beni.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

Dişi ceylanlar, Yabanıl dişi geyikler üstüne Ant içiriyorum size, ey Yeruşalim kızları! Aşkımı ayıltmayasınız, uyandırmayasınız diye, Gönlü hoş olana dek.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

İşte! Sevgilimin sesi! Dağların üzerinden sekerek, Tepelerin üzerinden sıçrayarak geliyor.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Sevgilim ceylana benzer, sanki bir geyik yavrusu. Bakın, duvarımızın ardında duruyor, Pencerelerden bakıyor, Kafeslerden seyrediyor.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Sevgilim şöyle dedi: “Kalk, gel aşkım, güzelim.

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

Bak, kış geçti, Yağmurların ardı kesildi,

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

Çiçekler açtı, Şarkı mevsimi geldi, Kumrular ötüşmeye başladı beldemizde.

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

İncir ağacı ilk meyvesini verdi, Yeşeren asmalar mis gibi kokular saçmakta. Kalk, gel aşkım, güzelim.”

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Kaya kovuklarında, Uçurum kenarlarında gizlenen güvercinim! Boyunu bosunu göster bana, Sesini duyur; Çünkü sesin tatlı, boyun bosun güzeldir.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Yakalayın tilkileri bizim için, Bağları bozan küçük tilkileri; Çünkü bağlarımız yeşerdi.

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Sevgilim benimdir, ben de onun, Zambaklar arasında gezinir durur.

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

Ey sevgilim, gün serinleyip gölgeler uzayana dek, Engebeli dağlar üzerinde bir ceylan gibi, Geyik yavrusu gibi ol!