Song of Solomon 2

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Jeg er Sarons blomst, dalenes lilje.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Som en lilje blandt torner, så er min venninne blandt de unge kvinner.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Som et epletre blandt skogens trær, så er min elskede blandt de unge menn; i hans skygge lyster det mig å sitte, og hans frukt er søt for min gane.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Han har ført mig til vinhuset, og hans banner over mig er kjærlighet.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Styrk mig med druekaker, kveg mig med epler! For jeg er syk av kjærlighet.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Hans venstre hånd er under mitt hode, og hans høire favner mig.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

Jeg ber eder inderlig, I Jerusalems døtre, ved rådyrene eller ved hindene på marken, at I ikke vekker og ikke egger kjærligheten, før den selv vil!

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

Hør, der er min elskede! Se, der kommer han springende over fjellene, hoppende over haugene.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Min elskede ligner et rådyr eller en ung hjort. Se, der står han bak vår vegg; han kikker gjennem vinduene, gjennem gitteret ser han inn.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Min elskede tar til orde og sier til mig: Stå op, min venninne, du min fagre, og kom ut!

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

For se, nu er vinteren omme, regnet har draget forbi og er borte;

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

blomstene kommer til syne i landet, sangens tid er inne, og turtelduens røst har latt sig høre i vårt land;

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

fikentreets frukter tar til å rødme, og vintrærnes blomster dufter. Stå op, kom, min venninne, du min fagre, så kom da!

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Du min due i bergrevnene, i fjellveggens ly! La mig se din skikkelse, la mig høre din røst! For din røst er blid og din skikkelse fager.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Fang revene for oss, de små rever som ødelegger vingårdene! Våre vingårder står jo i blomst.

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Min elskede er min, og jeg er hans, han som vokter sin hjord blandt liljene.

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

Innen dagen blir sval og skyggene flyr, vend om, min elskede, lik et rådyr eller en ung hjort på de kløftede fjell!