Song of Solomon 1

Песен на песните, на Соломон.

Høisangen av Salomo.

Нека ме целуне с целувките на устата си — защото любовта ти е по-добра от вино.

Han kysser mig med kyss av sin munn! For din kjærlighet er bedre enn vin.

Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло — затова те обичат девиците.

Liflig er duften av dine salver, ditt navn er en utgytt salve; derfor elsker jomfruene dig.

Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат!

Drag mig! Vi vil løpe efter dig. Kongen har ført mig inn i sine kammer; vi vil fryde og glede oss i dig, vi vil prise din kjærlighet mere enn vin; opriktig elsker de dig.

Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

Sort er jeg, men yndig, I Jerusalems døtre, som Kedars telter, som Salomos telttepper.

Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.

Se ikke på mig, fordi jeg er så sort, fordi solen har brent mig! Min mors sønner blev vrede på mig, de satte mig til å vokte vingårdene; min egen vingård har jeg ikke voktet.

Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?

Si mig, du som min sjel elsker: Hvor vokter du hjorden? Hvor lar du den hvile om middagen? For hvorfor skal jeg være lik en kvinne som går tilsløret ved dine stallbrødres hjorder?

Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

Vet du det ikke, du fagreste blandt kvinner, så gå ut i fårenes spor og vokt dine kje ved hyrdenes hytter!

На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя.

Med gangerne foran Faraos vogner ligner jeg dig, min venninne!

Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.

Yndige er dine kinner mellem kjedene, din hals i perleradene.

Ще ти направим златни украшения със сребърни капки.

Gullkjeder vil vi gjøre dig med sølvprikker på.

Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

Så lenge kongen satt ved sitt bord, gav min nardus sin duft.

Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми.

Min elskede er mig en myrrakule, som hviler mellem mine bryster.

Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади.

Min elskede er mig en cyperdrue i En-Gedis vingårder.

Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби.

Hvor fager du er, min venninne, hvor fager du er! Dine øine er duer.

Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина.

Hvor du er vakker, min elskede, hvor skjønn du er! Og vårt leie er grønt.

Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни — кипарис.

Sedrer er bjelkene i vårt hus, cypresser er vårt tavlede loft.